Пораствам. Родена през декември


Пораствам. Всяка година през декември се търкулва годината и някъде по средата на месеца и аз добавям по още една  нова година към моя живот. Време, за дълги разходки в снега. Студът и бялата зима, не ме плашат, те ми действат заздравително, събуждат всяка клетка в тялото ми и я карат да се бори и съпротивлява. Да съм жива и да се усещам всяка част от себе си, това е привилегия, както и това, че се движа.

Порастваш и боли когато се променяш като човек, когато се отърсваш от стари навици, когато започваш да се вглеждаш  и да изваждаш от дълбоката ракла на душата грешките на това, което е било, когато се бориш със страха да продължиш напред и когато се опитваш да спреш да лъжеш сам себе си. Най-болезнено е, когато се наложи внезапно.

С порастването се изправям пред много избори. И вече знам, че най-правилният е този, при който сърцето се връща винаги след всички останали възможности.

Пораствам и знам, че това, което си искал или чувствал днес, не може да го заличиш утре с лека ръка, просто защото искаш. Сърцето и ума са две различни неща. Научих, че и трябва да се ценят хубавите моменти, защото те се превръщат някой ден в красив спомен. Научих се, че е много важно да не мълчиш, а да кажеш какво чувстваш, да бъдеш смел, за да не останеш за дълго в обятията на самосъжалението.

В търсене на по-добрите хора, по-добрата любов, по-добрата възможност, по-добрата работа, често не правим правилната оценка и се надяваме на нещо повече, и  повече и понякога в този си стремеж не може да познаем истинските хора на време.

С времето се уча да приемам, да знам, къде е моето място.  Да не съдя  хората, за това, което са, различни сме. За мен вече не съществуват крайностите. Опознавам и давам шанс, ако имам желание, опитвам да намеря допирната точка или просто да разбера. Когато видя, че не получавам насрещно уважение  си тръгвам. Тихо, не оставям буря след себе си, ако няма нужда от това.

С времето се уча да приемам и себе си, такава каквато съм и се опитвам да променя или подобря това, което не харесвам. Не се влияя от мнение и думи, когато взимам решение. Мога да се уча от всеки, било то по-голям или по-малък от мен. Не държа моята дума да е последната. Приемам по- спокойно грешките и ги преценявам според това поправими ли са или не са поправими. Греша и позволявам да сгрешат. Някои битки и спорове са излишни, някои думи понякога идват в повече. Опитвам се да наблюдавам ситуацията от страни и да не действам импулсивно.  Гнева е лош приятел, а гордостта лош съветник. Знам, че там, където си сгрешил, ще се върнеш.Всичко в този живот става с други хора. Сам човек не е за никъде.

Пораствам, но в ума ми приказният завършек винаги има своето място, доброто винаги печели, справедливостта възтържествува, така съм устроена, няма да се промени. Знам че живота не е приказка и не вярвам в приказни герои. Не се радвам на грешките и паденията на хората, наблюдавам и гледам да науча урок чрез тях. По-лесно прощавам. Пътят от „Осанна!„ до„Разпни го!„ е много кратък, още по-кратък, когато трябва да те дръпнат надолу.

Клюките, интригите и глупостите безкрайно  уморяват, уморява и обсъждането на хората, кой какво има или няма, как изглежда, къде е бил и какво е направил, бягам от тях, а когато стана свидетел на такива разговори,  те просто преминават покрай мен и ако темата не може да се смени, си тръгвам. Научих се да поставям граници. Оставих и стремежа да се харесам на всеки. Нямам време да живея и да изживявам чуждия живот.

С времето някак се научих  да се усмихвам и да крия своите проблеми, когато някой очаква, че трябва да реша неговите. Да внимавам в изказа и да се подхождам с уважение. Хората не са виновни за моите лични драми.

Гледам да удържам словесните стрели и да подбирам правилно думите, ако се наложи да поставя някого на мястото. Не се надявам на никого – да признаят усилията, да оценят това което съм направила. Научих, че човек струва, колкото изпълнението на дадената дума, а не само по даването й. Ако веднъж и два и три пъти те излъже един човек, ще те излъже и пети и шести, и така може до безкрай.

Пораствам и знам, че проблемите те правят по-силен, само ако им позволиш да те направят такъв, иначе просто те унищожават- бавно. Проблемите носят и болести, ако не се решат навреме. А понякога, просто трябва да боли, за да мине, и сълзите да измият раните, да изкарат навън всичко онова, което и тежи на душата .

Пораствам и  не търся перфектните хора, защото просто понякога, е важно някой да застане до теб и  с две думи да ти даде сила да продължи напред, а  хората, без които ти е зле са важните, тези които не те оставят, когато търсиш себе си някъде по дъното.

Научих, че като изгубя нещо, едва тогава усещам липсата му и тогава разбирам, че нищо не е било излишно, че е трябвало да мине достатъчно време, за да го оценя и да разбера, че е имало смисъл, че и това през което минавам носи такъв.

Научих, че семейството е изключително важно. Да има кой да те подкрепи безусловно  или пък да ти посочи слабостите, когато тръгнеш по лош път. Добрите родители са важни. Добрият пример на добрите хора, ако си имал късмет да видиш пред себе си е важен.

Миналото понякога се повтаря. Научих се да гледам към своето минало, за да се уча и да не допускам, доколкото мога,  грешките допуснати тогава. Научих се да внимавам какво мисля, защото мислите стават реалност. Особено негативните, те най-лесно повличат надолу.

С времето виждам и че най-голям успех постигат тези, които проявяват много труд, отговорност и постоянство, не най-талантливите. Най-добър живот имат  тези, които могат добре да балансират и знаят мярката и стойността на нещата. Най-силни и адаптивни са тези, които могат да се съвземат след всеки удар и да започнат живота отначало. Най-умни, тези които могат да приложат наученото. Най-богати, тези които винаги дават от себе си.

Още една изминала година и още една добавена лична. Една от малкото, които са подарени, да сме тук .

Когато нямаш нищо друго, обичай, когато няма кой, обичай себе си. Не проспивай живота и мечтите си.

И знам, че още съм далеч от това, което искам да бъда.

 

 Автор: Светлана  Димитрова,

rabotatami.com

Препоръчанo за Вас

Коментари

коментирай

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *