Играй, за да не те изиграят. Да се измъкнем от Ада сантиметър по сантиметър


Когато мислим, че всичко е загубено и няма вече смисъл, когато сме на дъното и там в нашия български казан на ада всеки е воден от своите интереси. Когато трябва да направим своя избор и да изберем, къде да вървим. Да бъдем ли обединени или да се оставим обстоятелствата да ни смачкат…

Спомняте ли си филма на Оливър Стоун „Всяка една неделя” /Any Given Sunday/, в който великият Ал Пачино играе ролята на треньор по американски футбол?

Филмът разказва история, свързана с американския футбол, в която са представени различни слоеве на обществото и спорта – гладиаторите по стадионите, техните треньори и често пъти пренебрегвани семейства, алчните собственици на отбори и запалянковците, мечтаещи да вкусят от славата и блясъка на своите любимци. Борба на егота, на власт, на противоположности и влияние.

В ролята на залязващия треньор Тони Д‘Амато, Пачино трябва да накара демотивираните си играчи да се превърнат в зверове на зеленото игрище. И го прави по възможно най-разкошния начин с емоционална реч, изграждаща паралел между американския футбол и живота.
„Играй, за да не те изиграят!”е мотото, което води персонажите в тази спортна драма.

Великата реч на Ал Пачино към всички нас, дето често сме така малодушни,вечно недоволни и мрънкащи.

Решихме да ви припомним тази изповед, защото тя е твърде показателна за ситуацията, в която се намираме всички ние в България днес – паралелите са явни, просто четете между редовете.

Моментът е изключително важен, предстои решаваща среща с друг отбор. Мястото на произнасяне на речта е съблекалнята.
Треньорът разбира ситуацията, напрежението, отговорността.Той говори на спортистите по начин, който ги вдъхновява, убеждава, нахъсва. Те трябва да станат екип, разбирайки важността на екипната игра.Те трябва да осмислят в кратките минути отново потребността от себераздаването и доверието един към друг. И ако виждате паралели със ситуацията в България днес – да, то това ще продължи да се повтаря.

„Не знам какво да ви кажа. Остават 3 минути до най-голямата битка в професионалната ни кариера. Днес е решителният ден. Или ще станем отново отбор, или ще ни смачкат. Ще ни смачкат сантиметър по сантиметър, мач по мач.

В момента сме в Ада, господа. Повярвайте ми. И можем да си останем там и да се оставим да ни бият или можем с бой да си пробием път към слънцето. Можем да се измъкнем от Ада сантиметър по сантиметър.

Аз не мога да го свърша вместо вас. Вече съм прекалено стар.

Когато се огледам и видя младите ви лица, си мисля, че направих всички възможни грешни избори в живота. Не знам дали ще ми повярвате, но пропилях всичките си пари. Прогоних всички, които някога са ме обичали. Напоследък дори не понасям лицето, което ме гледа от огледалото. Когато човек остарее, той губи някои неща. Това е част от живота.

Но ние разбираме това, чак когато започнем да ги губим. Накрая разбираш, че животът е игра на сантиметрите. Също като футболът. Защото и в двете игри – и в живота, и във футбола, имаш ужасно малка възможност да грешиш. Една стъпка в грешната посока и всичко отива на вятъра. Една секунда закъснение и изпускаш момента.

Сантиметрите, които ни трябват, са навсякъде около нас. Те са във всяка малка възможност, във всяка минута и секунда. Целта на нашия отбор е да се бори за сантиметъра. Трябва да разкъсаме себе си и всички около нас в името на този сантиметър. Ние се борим за него със зъби и нокти, защото знаем, че когато съберем всички спечелени сантиметри, те ще определят границата между победата и поражението! Между живота и смъртта!

Във всяка битка този, който е готов да умре, ще спечели сантиметъра. И ако аз продължавам да живея, това е защото не съм се отказал да се боря до смърт за сантиметъра. Защото това е животът! Сантиметрите, наредени пред теб! Не мога да ви накарам да победите!

Погледнете човека до вас! Погледнете го в очите! Ще видите очите на човек, който ще се бори заедно с вас! Ще видите очите на човек, който ще се пожертва за отбора, защото знае, че когато се наложи, ще направите същото и за него!

Това означава отбор, господа! Сега от нас зависи дали отново ще станем отбор или всеки от нас ще умре сам. Това е футболът, момчета. Това е всичко. И така … какво ще направите?”
Вижте я тук:
http://www.vbox7.com/play:a836d497

Текст: Светлана Димитрова,
реч от филма : „Всяка една неделя„, реж. Оливър Стоун
снимки: „Всяка една неделя„

Препоръчанo за Вас

Коментари

коментирай