Историята на едно “ странно дете„ , което днес е един от най- добрите в своята област


Обичаме хората с история, добра лична история за успеха, порастването и борбата. Обичаме добрите хора. Хората, които носят в себе си толкова талант, който може да помете всичко, хората, които надскачат себе си. Всеки иска да сбъдне мечтите си, но не всеки успява, защото пътят към успеха е дълъг и на моменти дори мъчителен.

И да това са хора като нас.  И ако търсите оправдание, за това, че не сбъдвате вашите мечти, то някои хора не го правят.

Този път ще ви разкажем за едно „странно дете„, което изпитвало огромни затруднения в общуването, както той сам се определя.  Ето какво, споделя за своето трудно детство и пътя към успеха, преди да разберете, кой е той.

„Опитвах се да говоря в клас, вдигах ръка, но след това замръзвах. Другите деца ми се подиграваха, за това спрях да говоря. Но това, не ме спря да пея в църквата. А свирейки на китара в стаята ми, беше единственото време, когато можех да се контролирам. Лечението, което  ми беше провеждано за правилно говорене не даваше резултат, страхувах се, че ще остана такъв за винаги. Веднъж баща ми ми купи албум на Еминем, впечатлен бях, колко бързо рапираше той. Наизустих всяка една дума от началото до края. Започнах да пиша моя музика и текстове. И скоро след това заекването ми спря. Знаех си, че бях роден да правя музика. Започнах да свиря по баровете всяка вечер. В продължение на четири години, свирех по 12 концерта седмично. Да бъда постоянно на път беше тежко. Ако не можех да намеря диван за вечерта, спях по паркове или в метрото. Имаше ужасни нощи, когато нямах нито пари, нито храна. Имаше моменти, когато исках да се предада. Но не го направих. Знаех, че ако искам да постигна нещо голямо, трябва да се преместя в Америка. Пристигнах в Лос Анджелис без договор с музикална компания, нито дори място, където да остана. Изпращах музиката си на всички подходящи хора, но никой дори не си направи труда да ми отговори… Така до един ден, когато бях поканен в едно радио шоу, където водещият ме избута на сцената. Ужасен, аз започнах да свиря. Постепенно публиката започна да се усмихва и да се поклаща. Дванадесет минути по-късно ме аплодираха на крака. Този радио водещ беше Джейми Фокс / известен американски актьор , певец, музикант и комедиант, носител на Оскар/, който беше толкова впечатлен, че ми позволи да използвам неговото звукозаписно студио. Скоро след това, получих обаждане от една певица, която ме покани да отида на турне с нея. Певицата беше Тейлър Суифт. След години упорит труд, най-после постигнах голям успех. Последният ми албум дебютира под номер едно в класациите на 14 страни, а клиповете ми са гледане милиарди пъти в Youtube и  Spotify. Не е зле, като за човек с едно спукано тъпанче. Въпреки наградите ми Грами, моята най-голяма награда е да привлека вниманието и да помогна на хората, страдащи от заекване. Името ми е Ед Шийрън, и това е моята история.„*

„Чудатостите ти може да правят да изглеждаш странен, когато си млад, но те те правят различен, когато си по-възрастен. И това е важното нещо.„ Казва още и че буквално е бил сглобен отново.
На 10 години Ед се е преборил с проблема си и то благодарение на Еминем. Той научил дума по дума новия му албум. Упражнявайки се да пее и рапира бързо, той възвърнал нормалната си реч. Успехът на един творец е провокирал успеха на друг.
Точно както се е случило и с живота на британския номер едно изпълнител Ед Шийрън. Шийрън бавно и много несигурно се изкачвал по стълбицата на успеха, но все пак едва двадесетгодишен става изключително популярен във Великобритания, а след това славата му достига и до други континенти.
 След години, Ед Шийрън e отличен от Американския институт за „Гласове, без заекване, променили живота“. За причина за заекването му и за проблем със зрението на едното му око е сочена неуспешна лекарска операция когато той е бил дете. Шийрън казва още: „Всичко, зя което мислиш, че не е наред с теб, всъщност е наред, защото това те прави индивидуален и интересен човек… Това те прави Теб.“
Но Ед не е изключение. Той е един от многото, които не са спрели и не са се отказали, когато е било трудно.

Роден в Хебдън Бридж, Западен Йоркшир и израстнал в Съфолк. Той е бил тормозен от връстниците си, защото носил очила с големи стъкла. За него се разпространява популярно видео в последните дни, което посочва, че както хиляди заекващи и много срамежливи деца по света, Ед е открил, че макар че не може да говори спокойно, той може да пее. Това се случило след като баща му донесъл в дома им албум на рапъра Еминем – Ед научил наизуст бързото рапиране. Така се решил да преследва музикална кариера. И то упорито.

В продължение на 2-3 години Ед Шийрън спял в лондонското метрото или на пода при приятели. Той тичал за представления, репетиции, купони, но имал и своите неудобства – например нямало къде да се къпе. За скиталческия си живот певецът многократно споделя, че се чувствал добре.

През 2010 година Ед Шийрън е забелязан от Джейми Фокс, който му предлага да използва неговото звукозаписно студио. Така постепенно феновете на рижавия младеж нарастват и той добива голяма популярност. През 2011 година британецът пуска на пазара и първия си албум „+“, който се разграбва като топъл хляб. Към март 2012 година, албумът е продал 1,021,072 копия във Великобритания.

„Беше просто: спиш във влака, репетираш, потиш се на сцената, пиеш, спиш във влака. Имах 23 кичура сплъстена коса от едната страна, защото просто не си я миех. Приятелката ми ги преброи, докато ми ги вчесваше с гребен“.

Признанията му не спират дотук и той споделя, че тогава често е излизал пиян на сцената – нещо, което вече не си позволява да прави.

Популярността му в чужбина идва след като заминава за САЩ, от 2012 г. нататък. В САЩ той взима участие в четвъртия студиен албум на поп певицата Тейлър Суифт „Red“, след което става известен по света.

Днес, той има дует с Еминем, най-продаваният британски изпълнител е  с множество награди и успешни турнета, пише песни и за други изпълнители.

И още нещо, ако мислите че успеха се постига с постоянно висене пред телевизора, играене на игрички по телефона или компютъра, то бъркате. Ед казва, че телевизията вкъщи е била забранена и той е трябвало или да свири на китарата или да рисува.

Автор: Светлана Димитрова,

* интервюто с Ед е преведено от Английски език, не знам кой е неговият автор, но ми хареса историята му, както и неговите песни.

https://en.wikipedia.org/wiki/Ed_Sheeran

 

Препоръчанo за Вас

Коментари

коментирай