Из малките селца в Родопите. Какво можеш да видиш през 21 век?


 

Всяко място си има своя дух, който те кара да се чувстваш по-различен начин.  В Родопите има някакво безкрайно спокойствие, усещане за безграничност, безвремие и твърдост, сякаш нищо не може да събори планината, и  каквото е било пак ще бъде. Мирис на смола, разцъфваща зеленина  и мекици рано сутрин през пролетта, прясно окосеното сено   и набързо изядена филия под дебелата сянка на орех на къра на обед  през лятото, и светулките вечер; есента и звука на резачката, дюли, вряща лютеница и мъгла, която се спуска като було на булка, и зимата, която е толкова родопска, че ти се иска да я изкараш цялата под някое халище, а кюмбета цяла вечер да пука и да гледаш как пламъците си играят върху стената, истории за мистерии и подивели мечки…

В първите минути, когато не си се връщал от много време  в Родопите, тялото ти реагира на надморската височина, и дори започваш да дишаш по различен начин, защото въздухът става по- чист. Интересно е, да водиш  приятели за първи път в планината, защото всеки има своя представа или предварително изградено предубеждение, какво го очаква там. Големите къщи, които са на по няколко етажа, чистите и поддържани дворове на все още малкото останали хора, вкусната храна, както и приветливостта и нескритото любопитство към новодошлия, могат да те изненадат приятно. Да те спрат на улицата, да те поздравят и бързо да намериш нови приятели, докато не разбираш половината от думите, които  хората ти казват, ако те попитат „Оти?„, знай че е „Защо?„, „Я съм.„ е „Аз съм .„, а че ще се обръщат към теб на „бре„,       „ ре„ и „мъри„, значи те те чувстват свойски и може само да те радва.

За да усетиш духа на планината, трябва да посетиш някое от малките селца, където времето сякаш е спряло. Връщаш се десетилетия назад. Отвори картата и се подготви за следващото пътуване, ако никога не си бил там. Пред спретнатите къщички, винаги може да срещнеш, някои достолепно изглеждащи, с добри очи дядо или баба, които мъдро разнищват последните селски новини или обсъждат преминаващите хора, а после всеки захваща своята си работа. И да, родопчани ги познаваш по дълбокия поглед, носещ мъдрост, смирение , търпение, твърдост и доброта.  Времето наистина е спряло, а от някои села, последните къщи вече се досрутват и в тях път си е пробива природата. Тъжно е.  А домът за родопчани е нещо свято, всяко поколение е гледало да помага на следващото, децата и внуците да имат покрив и всички да живеят на едно място, да има млади, когато възрастните остареят, за да има кой до ги гледа. Който е посещавал, някога тези села, знае, че е нямало празна градина, празен обор и празен хамбар. Днес големите градини с картофи, тютюн, фасул , които са били основния източник на доходи са рядко срещани, няма ги и мандрите, защото почти никой не гледа крави –  по-евтино е да купиш една кофичка мляко със съмнително качество. Но почти всяко семейство все още е запазило малките градинки, където  отглеждат за себе си домати, краставици, лук, фасул, чушки, картофи и тикви, колкото да има за зимата.

Ако искаш да намериш хубаво лавандулово поле за така модерните снимки, тук са местата, защото през последните няколко години това стана един от основните поминъци на местните хора.

 

Дори да излезеш според сезона в гората или на някоя ливада- никога няма да се прибереш с празни ръце – навсякъде има мащерка, жълт кантарион, сърнели, шишарки, къпини и шипки, които да събереш за зимата, която тук продължава понякога и до средата на април, а печките се припалват и до май.Храната е толкова вкусна, че не усещаш, колко бързо си изял няколко парчета пататник, клин, качамак или баница, и след това дълго лежиш и не можеш да станеш.

На места, в тези села, има опити за развитие на туризъм. Градските хора все повече се връщат с любопитство към природата, желаят да избягат от стреса на градската рутина, от излишната помпозност и забързаност. А някак естествено Родопите привличат със своя дух, който въпреки опитите да бъде пречупен, си остава широк, гостоприемен и готов винаги да изпее още една родопска песен, за любов, тъга  и една хубава девойка, която сипва вино, на пиещия лирически герой. А родопският лирически герой разбира от ракия, кръчми и хубави девойки, и не случайно след втората чаша разгърдва музикалния си талант и въздига хайдушкия си дух, докато примирена родопчанка сипва поредната чаша, реже шопска салата, и хвърля по едно око на телевизора за любимия сериал…

Ако се разходите в едно такова село, може да видите, че в почти всички има една голяма училищна сграда и поне по един цех или завод – рушащи се и затворени. Ако мине някой чужденец би си помислил, че е имало война или тежка криза.Времето е спряло някъде в средата на деветдесетте, докато е кипял живот, като на места сякаш сюрреалистично и не на място, се опитва да си проправи път новото.

И малкото останали млади хора, вече обмислят да излизат и да работят извън мястото, където са, или  вече са работили и се връщат, само временно към следващата спирка на живота. Младите ги няма и това е видимо, повечето са на работа в Гърция, Испания, Англия, Италия, Германия или Холандия.

„Идвам си само да видя родителите, да закрепя някоя дупка по къщата и на лекар. След първата седмица на радост, вече започвам да се ядосвам на неуредиците и си тръгвам със смесени чувства на тъга и яд, че нищо не може да се промени, дори свестен майстор трудно може да намериш и да имаш пари. Пари ще пращам, но няма да се върна.„- казва Радка, която дълги години работи в Гърция.

А младите хора правят промяната и може да задвижат едно място да върви напред. Младите останали там родопчани, рядко се решават  и на дете. А само преди едно поколение, това на техните родители , баби и дядовци, са били част от многобройни родове, с многодетни семейства. Излезлите веднъж, образовани и можещи млади хора, много рядко се връщат назад, защото дори техните родители не го позволяват, да започнат работа е много трудно, защото само, който е бил там може да усети какво влияние указва, на кой човек си човек, какво ми носиш, кой е вуйчо ти, леля ти и двадесет и третият ти братовчед, в коя партия си и от страната на управляващите ли си, бил ли си активен по време на избори.

И тук, като и на други места в България, може да видите големите бели табели, които указват, че на това място е осъществен проект с пари, отпуснати от някоя от програмите на Европейския съюз. От някое училище, екопътека, път или читалище. И програмите и проектите са един от основните източници на приходи за хората в района.

От местните хора, както и в останалите места в България, може бързо да разберете, кой е местният феодал, кой ще спечели дадена обществена поръчка, къде колко пари са потънали и кой на кой е човек и кой му трябва, за да му се свърши работа. На върха на хранителната пирамида в тези малки населени места, обикновено е кметът, заместник-кметът, председателят на общинският съвет и свързаните с тях фирми – техни собствени или тези, които щедро са финансирали тяхната изборна кампания, и са поставени с тази цел там. Бизнесът и хората също са зависими от тях, както и често личните отношения с властимащите…

Слушал ли си родопска песен? Настръхваш, и сякаш една невидима  мощна сила отваря нов свят пред теб, сила, която възражда и ражда светове, борбата на дух, който побеждава, това са Родопите – една безкрайна, търпелива, твърда и спокойна душа,  твърдината българска.

Автор: Светлана Димитрова,

Снимка: Илина Станева

rabotatami.com

 

 

 

 

Препоръчанo за Вас

Коментари

коментирай