Какво е принудителен труд


В съответствие с българската Конституция, никой не може да бъде заставян да извършва принудителен труд. В Наказателният кодекс също има разпоредби относно принудителния труд.
Международното право урежда принудителния труд, за да го забрани. Това е смисълът на установената от него международна закрила срещу принудителния труд. Като оценява неговата нехуманна същност, международната уредба не го допуска, изключва прилагането и прибягването до него, за да даде място на доброволния и свободен човешки труд.
Съгласно ДИРЕКТИВА 2011/36/ ЕС трудовата експлоатация “включва като минимум (…), принудителен труд или услуги, включително просия, робство или практики, сходни с робството, заробване (…)”.
Жертвите на принудителен труд заемат постове, които са им наложени по принуда или чрез измама.
Съгласно Конвенцията на МОТ относно принудителния труд, 1930 г. (No 29), принудителният труд се определя като “всяка работа или услуга, изисквана от дадено лице под заплахата от каквото и да е наказание и за извършването на която въпросното лице не е изявило доброволно намерение”.
Формулировката “всяка работа или услуга” сочи, че забраната на принудителния труд се отнася до всички видове работа, услуги и заетост, независимо от отрасъла или професията, която се практикува, и без оглед на това дали практиката е законна и формална, или незаконна и неформална по своето естество. Освен това тя се отнася до всички човешки същества, независимо от тяхната възраст, пол, произход или законен статут в страната, където упражняват принудителен труд. Принудителният труд съдържа следните основни признаци – Конвенция No 29 на МОТ :
а) Той е преди всичко труд — работа или служба. Това означава, че неговото осъществяване се изразява в разход на човешка умствена или физическа енергия за постигане на определени обществени цели.
б) Той е дължим труд, т. е. труд, който се изисква от лицето. Не се полага по инициатива на самото лице, а в отговор на изразена воля от друго лице.
в) Изискването за полагане на труда е съпроводено със заплаха от наказание, която заставя и налага на лицето да извърши съответната работа или служба. Заплахата е психическо насилие върху личността, която създава страх от налагането на наказание, ако лицето не положи изисквания от него труд.
г) Липса на доброволно изразена воля на лицето за извършване на съответната работа. Всъщност изпълняването на всяка работа по своето естество е волева дейност, тъй като неизбежно включва в себе си използването на ума и на волевите процеси на съзнателната дейност.
От това общо определение на принудителния труд са предвидени пет случая, които, макар и да съдържат неговите белези, са изрично изключени от него. Те са изброени изчерпателно в ал. 2 на чл. 2 Конвенция № 29 на МОТ. Тези случаи са:
а) Работа или служба, изисквана въз основа на законите за задължителната военна служба за дейности от чисто военен характер. По този начин конвенцията признава съществуващата в редица страни задължителната по закон военна служба на гражданите като дълг към отечеството, която при изпълнението си може да включва и прилагането на труд „по заповед“ и против доброволната воля на лицето в името на общия интерес.
б) Работа или служба, която е част от обикновените граждански задължения на гражданите на една суверенна държава — като например участие в съдебно жури, избирателни комисии или бюра и др.
в) Работа или служба, изисквана в изпълнение на осъждане от съд, при условие, че тази работа ще се изпълнява под надзора на държавната власт и осъжданото лице няма да бъде предоставено на частни физически или юридически лица.
г) Работа или служба, изисквана в случай на непреодолима сила. Това са случаите на война, природни или обществени бедствия — земетресения, наводнения, бури, епидемии и др.
д) Дребни селски и благоустройствени работи от общ интерес: прибиране на реколта, общи благоустройствени работи в населените места — строеж и поправка на улици, пътища, водоснабдяване и др.

Препоръчанo за Вас

Коментари

коментирай