Kолективен трудов договор


І. Правната уредбата на Колективния трудов договор се съдържа в разпоредбите на гл. IV на Кодекса на труда (КТ), както и в редица други разпоредби в Кодекса, в които се регламентира възможност за постигане на по – благоприятни условия на труд по отношение на трудово възнаграждение, работно време, отпуски, обезщетения и т.н. Разпоредби отнасящи се до колективното договаряне се съдържат в Постановление № 129 на МС от 5.07.1991 г. и приетата с него Наредба за договаряне на работната заплата (НДРЗ), в Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения (НДДТВ), както и в Конвенция № 98 относно правото на организиране и на колективно договаряне.
ІІ. Колективният трудов договор (КТД) се предшества от колективни преговори, които завършват със сключването на юридически акт, изразяващ постигнатото между страните споразумение. Този юридически акт е колективният трудов договор. По своята правна същност той има договорен характер. От друга страна обаче този договор има характер на нормативно съглашение, защото уговорените права и задължения се отнасят за неопределен кръг работници/служители в едно предприятие, а не за конкретно поименно посочено лице. Социалната същност и предназначение на КТД е да подобри условията на труд.
ІІІ. С колективния трудов договор се уреждат въпроси на трудовите и осигурителните отношения на работниците и служителите, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона. Той не може да съдържа клаузи, които са по-неблагоприятни за работниците и служителите от установените в закона или в колективен трудов договор, с който Работодателят е обвързан. Колективните трудови договори се сключват по предприятия, браншове, отрасли и по общини. На равнище предприятие, бранш и отрасъл може да се сключи само един колективен трудов договор.
ІV.В чл. 51а, ал. 1 от КТ са посочени страните на КТД. Той се сключва между Работодателя и синдикална организация в предприятието на Работодателя. Проектът за колективен трудов договор се изготвя и представя от синдикалната организация. Когато в предприятието има повече от една синдикална организация, те представят общ проект. Когато синдикалните организации не могат да представят общ проект, Работодателят сключва колективен трудов договор със синдикалната организация, чийто проект е бил приет от общото събрание на работниците и служителите (събрание на пълномощниците) с мнозинство повече от половината от неговите членове.
V. Колективен трудов договор по отрасли и браншове се сключва между съответните представителни организации на работниците и служителите и на Работодателите. Колективното трудово договаряне на отраслово или браншово ниво по споразумение между страните може да обхваща една или няколко дейности от Националната класификация на икономическите дейности. Представителните организации на работниците и служителите изготвят и представят на представителните организации на Работодателите общ проект. Когато колективният трудов договор на отраслово или браншово равнище е сключен между всички представителни организации на работниците и служителите и на Работодателите от отрасъла или бранша, по тяхно общо искане министърът на труда и социалната политика може да разпростре прилагането на договора или на отделни негови клаузи във всички предприятия от отрасъла или бранша.
VI. Колективни трудови договори по общини за дейности, финансирани от общинския бюджет, се сключват между представителните организации на работниците, служителите и на Работодателите. Местните поделения на представителните организации на работниците и служителите представят общи проекти за колективни трудови договори на местните поделения на представителните организации на Работодателите.
VII. Формата на КТД, която е необходима за действителността му е писмената. КТД трябва да е в писмена форма, защото без нея вписването му в специалния регистър в Инспекцията по труда, предвидено в чл. 53, ал. 3 КТ, би било невъзможно. Чл. 58 от КТ изисква, Работодателя да постави текста на КТД на разположение на работниците и служителите. Това задължение на Работодателя също изисква писмената форма на КТД.
VІІІ. В чл. 4, ал. 2 КТ е предвидено правото на синдикалната организация да води преговори и да сключва КТД. Чл. 52, ал. 1 задължава Работодателя да преговаря с представителите на работниците/служителите за сключване на КТД. Т.е. колективното преговаряне е право на синдикалната организация и задължение на Работодателя. Процедурата по водене на преговори започва със заявление на синдикалната организация до Работодателя за откриване на колективно преговаряне. След получаването на заявлението на синдикалната организация за водене на колективни преговори, Работодателят е длъжен да преговаря за сключване на КТД, т.е. заедно с ръководството на синдикалната организация да определят деня, часа и мястото на преговаряне. Задължението за преговаряне не е задължение за сключване на КТД. Преговарянето не винаги води до КТД. След като желае да води преговори, синдикалната организация трябва да предостави предложенията си по преговорните въпроси, за да даде възможност на Работодателя със своя екип да се подготви за преговорите.
ІХ. Работодателят е длъжен на следващо място да предостави необходимата информация на ръководството на синдикалната организация след поискване от нейна страна. Информацията е свързана с предоставянето на екземпляри от сключените трудови договори на отраслово, териториално или организационно равнище, както и информация за икономическото и финансово състояние на Работодателя, която е от значение за сключването на КТД. Ако информацията за икономическото и финансово състояние на Работодателя може да донесе вреди за него при разпространяването и, той може да откаже нейното предоставяне, като се позове на нейната търговска, фирмена и служебна поверителност или да я предостави, като постави изискване за запазването и в тайна.
При неизпълнение на горепосочените задължения Работодателят дължи обезщетение за причинените вреди – чл. 52, ал. 2 КТ. Санкцията е имуществена отговорност на Работодателя.
Ако Работодателят не изпълни в определения срок по чл. 52, ал. 3 КТ изброените задължения (за започване на преговори – 1 месечен срок и за предоставяне на поискана информация – 15 дневен срок), той изпада в забава.
Х. При започването на преговорите, синдикалната организация има задължение да предостави информация за действителния брой на членовете си при поискване от Работодателя – чл. 52, ал. 4 КТ.
Обсъжданията за определянето на съдържанието на КТД е същинската част от преговорите. Ръководството на синдикалната организация подготвя провеждането на заседанията по работни групи, които да създадат проект за КТД или отделни негови части. В тази подготвителна работа се включват всички синдикални организации (ако са повече от една в предприятието ) и техните ръководства. Те създават общ проект за КТД, който трябва да бъде обсъден на общо събрание на работниците/служителите или на общо събрание на всички синдикални организации в предприятието. Когато синдикалните организации не могат да представят общ проект, Работодателят сключва колективен трудов договор със синдикалната организация, чийто проект е бил приет от общото събрание на работниците и служителите (събрание на пълномощниците) с мнозинство повече от половината от неговите членове – чл. 51а, ал. 3 КТ. Ако общото събрание приеме с мнозинство повече от един проект, на Работодателя трябва да се предложи този който е приет с по – голямо мнозинство.
ХІ. Следва сключване на КТД от страните в писмена форма в три екземпляра – по един за всяка от страните (Работодател и синдикална организация) и един за съответната инспекция по труда. За синдикалната организация договора се подписва от синдикалният комитет или друг орган на синдикалната организация. В предприятието е допустимо сключването на един КТД.
ХІІ. Чл. 53, ал. 3 предвижда задължително вписване на КТД, което има оповестителен характер. Ако това задължение не бъде изпълнено, КТД не се счита за недействителен. Вписва се в официален държавен регистър за КТД. То се извършва в района на областната инспекция на труда, където се намира седалището на Работодателя, т.е. местонахождението на неговото управление. Споровете относно компетентната инспекция по труда се решават от министъра на труда и социалната политика. Вписването се извършва въз основа на писмено заявление на всяка от страните в едномесечен срок от получаването му от инспекцията по труда. Към заявлението се прилагат подписан от страните екземпляр от КТД и електронен образ на документа.
ХІІІ. КТД влиза в сила от деня на сключването му. Страните могат да договорят дата различна от тази на сключването. Тази дата може да е предшестваща или последваща спрямо датата на сключване. Тя трябва да бъде изрично посочена в КТД. Ако това не бъде указано, то КТД действа от датата на сключването му.
ХІV.Срокът на колективния трудов договор е едногодишен. Може да се уговори по-кратък или по-продължителен срок, но за не повече от две години. В договора може да се предвиди по-краткосрочно приложение и действие на отделни разпоредби. Преговорите за сключване на нов колективен трудов договор започват не по-късно от три месеца преди изтичането на срока на действащия колективен трудов договор. Действието на колективния трудов договор, сключен между организация на Работодатели и синдикални организации, не се прекратява спрямо Работодател, който преустанови членството си в нея след неговото сключване. В случаите по чл.123 и чл. 123а от КТ, завареният колективен трудов договор действа до сключването на нов колективен трудов договор, но за не повече от една година от датата на промяната на Работодателя.
КТД може да бъде изменян по всяко време по взаимно съгласие на страните, при спазване на описаните по-горе процедурни правила (чл. 53 и чл. 54 от КТ).
XV.КТД има действие спрямо работниците/служителите, които са членове на синдикалната организация – страна по договора, и спрямо присъединилите се към колективния трудов договор работници/служители. Спрямо членовете на синдикалната организация, КТД се прилага на основание на тяхното членство, като по този начин синдикалната организация защитава техните интереси. Всеки работник/служител, който не членува в синдикална организация или е член на синдикат, който не е страна по договора, има право да се присъедини към действащия КТД чрез лично и индивидуално волеизявление на всеки отделен работник/служител. Начинът и редът за присъединяване е определен от страните в КТД, така че да не противоречи на закона или да го заобикаля, или да накърнява добрите нрави. На основание на отправеното заявление за присъединяване към КТД до Работодателя или ръководството на синдикалната организация – страна по договора, на работника/служителя се издава удостоверение, че той може да се ползва от правата по действащия КТД в предприятието.
XVI. При неизпълнение на задълженията по колективния трудов договор искове пред компетентния районен съд могат да предявят страните по него, както и всеки работник или служител, спрямо когото колективният трудов договор се прилага. Всяка от страните по колективния трудов договор, както и всеки работник или служител, спрямо когото колективният трудов договор се прилага, имат право да предявят иск пред съда за обявяване на недействителност на колективния трудов договор или на отделни негови клаузи, ако противоречат на закона или го заобикалят.
При спор относно текста на договора достоверен е текстът, който е регистриран в инспекцията по труда.

Споровете относно компетентната инспекция се решават от министъра на труда и социалната политика.

Препоръчанo за Вас

Коментари

коментирай