Не мислете, че няма дискриминация, излезте в чужбина


Да, дискриминация ще има винаги – поне докато има Бронкс в Ню Йорк, Столипиново в Пловдив, докато ти отказват висококвалифицирана работа заради твоята народност, докато ти не приемаш чуждото различие, а и други отказват да разберат своето. Докато и в твоето съзнание е загнезден същия този страх и предубеждение.
Повечето от нас са се сблъсквали с тази тиха и невидима сила и могат да дадат поне един личен пример за това. Не всички са широкоскроени да приемат непредубедено, да погледнат човека отвъд неговия произход, цвят на кожата или социалния му статус.
Да дискриминираш означава да правиш разлика или да третираш различно личности в сходни ситуации, когато между тях не съществува разлика, която да оправдае такова различно третиране, както и да третираш по същия начин лица в ситуации, които са по същество различни.
Държавите с най-развита демокрация прилагат сериозни законови ограничения за дискриминацията, но дори в САЩ, която се предполага, че има най-развита демокрация все още има този проблем, а какво остава за България.
Най-често това са неписани правила за достъп до блага и кариера, които са присъщи на определени национални култури в какво семейство си роден, към какви обществени групи принадлежиш по произход, какъв е материалният ти статус по рождение, разделяне по цвят на кожата и по полов признак.
Това е една бариера – невидима и тиха, която не се знае, дали ще се прояви наяве или дреме кротко в нечие съзнание, градена дълго време от предубеждения и страх от различното.
Понякога ограничението може и да е смешно. Поглеждали ли са ви надменно с въпроса : „Ами вие българите, може ли да работите на компютър?„. Или пък по-нелепото: „Там в България няма какво да ядат, за това са толкова слаби.„ Или пък друг връх: „Не приличате на българи.„
Дискриминирали ли са ви заради името ви, за това че се казвате Иван Петров от Пловдив, а не Джон Смит от Лондонското Сити, а вие пък може да сте гледал на Мехмед Мустафа с недоверие – от къде пък се появи тоя.
Друг път ще ви дискриминират за това, че сте млад или стар – и в двата случая няма да ставате за някого. Друг път може да си облечен скромно на интервю за работа и да решат, че си глупав. А друг път няма да ви вземат на работа, защото Ханс е германец, а Петър българин.

А понякога, ще ви спират социалните помощи – например в Германия, защото сте българи или ще ви пускат по вестниците в Англия със снимки и статии със заглавие „Наводнение от българи. Пазете се те идват.„.
Друг път, когато се срещате по чужбинските пътища, може и вие да отбегнете някой българин, просто защото е българин, а и с вас може да се случи същото.
Ще плашиш децата си с „ Ще те дам на циганите!„, а теб могат да нарекат :„Прост българин!„
Дори в училище децата се разделят на такива с по-големи възможности и такива с по-малки.
Не бъди от тези хора – гледай, мисли и слушай. Никой не казва да не се пазите, но опознавайте хора, ситуации. Не е казано да приемеш различието, в каквато и да е форма, но прояви уважение, учи.Понякога ограничавайки се в твоя свят на страх и поставяйки неправилни етикети, изпускаш да откриеш нови хоризонти. А ако спрямо теб е проявена някаква форма на дискриминация, винаги можеш да потърсиш правата си, изборът е твой. Не прави това, което не искаш да се случи на теб. Колкото по-ограничен е човек, толкова по-трудно приeма. Върви напред, проявявайки уважение, а не с агресия и арогантност. И имай самоуважение и достойнство.

Светлана Димитрова,
rabotatami.com
Снимка: Интернет

Препоръчанo за Вас

Коментари

коментирай