Неплатен отпуск. Осигуровки – от кого се заплащат. За колко време може да се ползва?


Неплатеният отпуск е времето, през което трудовият договор е в сила, но работникът или служителят не е на работа.
Работникът подава молба за ползване, а работодателят със заповед, разрешава ползването му. Молбата съдържа искане за време през което работникът ще го ползва, като не е задължително да се включат причините, а от момента на издаването на заповедта започва неговото ползване. Работник или служител, който не спази процедурата за ползване на неплатен отпуск се счита неявил се на работа без уважителни причини и подлежи на дисциплинарно наказание, включително уволнение.
Не зависи от това колко стаж има работникът или служителят, няма и изискване в законодателството колко да продължи, както и ползването му не е задължително.
От текста на законовата разпоредба става ясно, че ползването на неплатен отпуск е правна възможност за служителя, но тя не поражда задължение за работодателя непременно да уважи искането. Той може да откаже или например да предложи алтернативен период на ползване.В същия чл. 160 КТ има и хипотеза, при която работодателят е длъжен да предостави неплатен отпуск и няма право на преценка. Тази хипотеза обаче е ограничена до случаите, в които служителят има правоотношение с институция на Европейския съюз, с ООН, с Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, с Организацията на Северноатлантическия договор или с други международни правителствени организации. В тези случаи работодателят е длъжен да разреши еднократно ползване на неплатен отпуск до една година.

Ако работодателят изпрати служител в неплатен отпуск без негово съгласие, служителят има право да прекрати трудовия си договор без предизвестие, с незабавен ефект (чл. 327, ал. 1, т. 11 КТ).

За времето на неплатения отпуск не се дължат социални осигуровки, поради липсата на трудово възнаграждение през времето на отпуска не се дължи и данъкът по ЗДДФЛ.
Законът за здравното осигуряване третира неплатеният отпуск от гледна точка на кого е инициативата за него – на работодателя или на работника. Ако неплатения отпуск е по искане на работника или служителя, то тогава здравноосигурителната вноска е негова сметка, но за първия месец -за работодателят. Тя се внася от работника или служителя в касата на предприятието до края на месеца следващ този, за който се отнася. Ако причината е в работодателя, заради производствена необходимост, престой или други технически причини, здравноосигурителните вноски са изцяло за негова сметка.

Друга особеност, която трябва да имаме предвид – ако неплатеният отпуск в рамките на една календарна година е до 30 дни, то се зачита за трудов и осигурителен стаж, а ако са изтекли над 30 дни в рамките на календарната година, а работникът продължава още да го ползва – не се счита за трудов и осигурителен стаж, освен ако не е предвидено в Кодекса на труда или акт на Министерски съвет.

Ползването на започнал неплатен отпуск се прекъсва поради друго ползване на друг законоустановен отпуск или по взаимно съгласие на страните

Важен телефон за всички работещи, където да подадете сигнал за нарушение на трудовите ви права:
Агенция „Главна инспекция по труда“. “Горещият телефон” на агенцията е 0700 17 670

Автор: Светлана Димитрова,
rabotatatmi.com

Препоръчанo за Вас

Коментари

коментирай