Обезщетение за неползван платен годишен отпуск. Условия – кога, кой, определяне на размер, давност?Дължи ли се от работодателя обезщетение за периода от уволнение до възстановяване на работа?


Практиката сочи, че голяма част от напускащите работа не получават обезщетение за неизползван отпуск след прекратяване на договора.Без значение дали служителят е напуснал или е бил уволнен, в случай че е работил поне 8 месеца в една фирма, той разполага с правото на компенсация за дните, които са му останали от платения годишен отпуск.

Кога се заплаща обезщетение за задължителен платен годишен отпуск и кой има право да се го ползва?

Кодексът на труда определя задължителен платен годишен отпуск, който не може да бъде компенсиран със заплащане, освен с обезщетение за неползван платен годишен отпуск при прекратяване на трудовото правоотношение.
Според чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ): „При прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност.“
По закон, всеки работник или служител има право на основен платен годишен отпуск не по-малко от 20 работни дни. Някои категории работници и служители, в зависимост от особения характер на работата си, имат право на удължен платен годишен отпуск. Тези категории и размерът на отпуската за тях се определят от Министерски съвет.
Съгласно чл. 176, ал. 1 КТ работодателят може да отложи за следващата календарна година ползването на част от платения годишен отпуск в размер не повече от 10 работни дни, когато са налице важни производствени причини. В такива случаи работодателят може да отложи ползването на платения годишен отпуск както на отделен работник или служител, така и на работниците и служителите от съответното организационно (структурно) звено.
Обезщетение за неизползван платен годишен отпуск се дължи от работодателя само при прекратяване на трудовото правоотношение на работника или служителя.
При постъпване на работа за първи път работникът или служителят може да ползва платен годишен отпуск, след като придобие осем месеца трудов стаж. При прекратяване на трудовото правоотношение преди придобиване на 8 месеца трудов стаж, работникът или служителят има право на обезщетение за неползван платен годишен отпуск, изчислено по реда на чл. 224, ал. 1. ( във връзка с чл.155 и чл. 156 от КТ ).

Какъв е размерът на обезщетение и как се определя?

Размерът на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224 КТ се определя пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Работникът и служителят имат право на парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, когато е придобил поне 1 пълен месец трудов стаж. Последният месец при трудов стаж повече от един месец се счита за пълен, ако работникът и служителят е прослужил най-малко половината от работните дни на месеца.
При промяна на работодателя по реда на чл. 123 КТ трудовите правоотношения на работниците и служителите се запазват във вида, в който са били преди преустройството или промяната, поради което липсва основание за изплащане на обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ.Размерът на обезщетението се изчислява като броят на дните неизползвана отпуска се умножи по среднодневната брутна работна заплата на служителя за последния календарен месец, предхождащ месеца на прекратяване на трудовия договор, в който служителят е отработил поне 10 работни дни.

До кога можем да ги търсим? Давност.

Правото на обезщетение за полагаем, но неизползван платен годишен отпуск, е в зависимост от размерите на неизползваните платени годишни отпуски, правото за които не е погасено по давност.
Когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност.
Кодексът на труда (КТ) въвежда изключение от това правило за служителите, които са били в отпуск за бременност и раждане или за отглеждане на малко дете, както и за служителите в дългосрочен болничен и поради това не са успели да използват полагаемите дни платен годишен отпуск в рамките на календарната година, за която се полага. В тези случаи правото на ползване на отпуска ще се погаси след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването.
В случай че работодателят не изплати дължимите обезщетения, работникът или служителят има право да претендира изплащането им по съдебен ред в 3-годишен давностен срок, като давността тече от деня, следващ този на прекратяването на трудовото правоотношение.

Какво следва, ако служителят или работникът бъде възстановен на работа – трябва ле да бъде възстановено обезщетението?

Когато обезщетението е изплатено и съдът възстанови лицето по реда на чл. 345 КТ на предишната работа, обезщетението не подлежи на връщане, тъй като е получено добросъвестно и законосъобразно.

Дължи ли се от работодателя обезщетение за периода от уволнение до възстановяване на работа?

Според практиката на ВКС, предназначението на платения годишен отпуск е за почивка и възстановяване на изразходваната в трудовия процес работна сила от работника или служителя, би могло да се приеме, че след като през времето от уволнението до възстановяването му на работа той не е работил реално, не би следвало да му се полага платен годишен отпуск за този период, съответно – не се дължи обезщетение от работодателя по чл. 224 КТ за неизползван платен годишен отпуск за периода на незаконното уволнение при следващо прекратяване на трудовото правоотношение. В този смисъл е практиката на Върховния касационен съд.

Препоръчанo за Вас

Коментари

коментирай