Пенсия във Великобритания. Видове, ред, кандидатстване


Пенсионната система в Обединеното кралство се основава на сътрудничество между държавата (която осигурява базираната на вноски държавна пенсия и държавната пенсионна схема, свързана със спечеления доход), работодателите (те организират професионалните пенсионни схеми) и участниците в индивидуални пенсионни схеми. И във Великобритания пенсионноосигурителната система, подобно на България, се състои от три стълба.
І. Първият стълб е основната държавна пенсия. Получава се от държавата след навършване на определен брой години – 65 за мъжете и 60 за жените, но в бъдеще за жените пенсионната възраст ще стане 65 години. Този вид пенсия е основна, тъй като предлага своеобразна сигурност и въз основа на нея може да се планира по-нататък. Този вид пенсия се индексира с определен процент спрямо годишната инфлация. Пълна държавна пенсия получават хората, които са плащали (или за които са представени) национални осигурителни вноски през най-малко 90% от годините на трудовия им стаж. Изплащането на държавната пенсия не може да започне по-рано от установената възраст.
ІІ. Вторият стълб е съчетание от държавна пенсия и най-вече лични пенсионни спестявания. Това е допълнение към основната държавна пенсия. Тук влизат държавната пенсионна схема, базирана на дохода, професионалните и индивидуалните схеми.
ІІІ. Третият стълб обхваща доброволните лични спестявания над задължителния минимум – personal pensions, които по своята същност представляват лични фондове и се ползват със специални данъчни преференции. Това са т.нар„defined – contribution schemes”.

Сумата се натрупва в този фонд като всеки избира с какъв риск да инвестира своите пари и накрая /след 50 г възраст и преди 75 г, 25% от сумата от личните пенсии се дават като cash , а 75% се използват за закупуването на пожизнен доход от дадена застрахователна компания при спазването на определени условия.
Редовното плащане на National Insurance Number е задължително за да се претендира за държавната пенсия. Всички хора на щатна работа, както и самонаетите, с изключение на много ниско платените, са длъжни да плащат национални осигурителни вноски. Това им дава право на основна държавна пенсия. Щатните работници трябва да внасят и по втория стълб, освен ако вместо това не изберат да участват в индивидуална пенсионна схема. Ако хората предпочетат този втори вариант, плащат по-ниски национални осигурителни вноски, а правителството внася определени по-ниски суми по индивидуалната схема на всеки от тях.
На хората, които не работят поради болест или са безработни, ако отговарят на определени условия, се признават изплатени вноски, които се зачитат за основната държавна пенсия и за някои други помощи, отпускани от държавата. Онези, които не работят по други причини (например пълнолетни редовни студенти) или чиито доходи са под даден минимум, могат доброволно да плащат вноски към държавната схема. Социално защитени са хората с ниски доходи, когато отглеждат дете или се грижат за други членове от семейството. При това не се отпускат средства, а се съкращава осигурителният период, нужен за получаване на пълната основна пенсия (като той не може да стане по-малко от 20 години).

Когато лицето не е работило за определен период от време или е получавало нисък доход и желае да получава по-голяма държавна пенсия, може да възстанови пропуснатото плащане на National Insurance Contributions, но това може да стане за не повече от 6 години назад.
Това става с плащането на т.нар. „доброволни осигуровки“ или Class 3. Съветвам по възможност да се използва тази опция максимално.
В българското и британското социално законодателство е възприет моделът на осигурителният стаж и възраст като необходими условия за пенсиониране. Колко е трудовият ви стаж реално няма много голямо значение при пенсиониране, т.е. не е важно колко години лицето е работило, а колко години е плащало осигуровки. Системата също не прави разлика между тези, които са плащали големи и малки осигуровки, защото на всички им се води все един и същи период осигурителен стаж.
При определяне на пенсията ви от водещо значение е осигурителният ви стаж, ако имате такъв в България и Великобритания. Ако периодът, през който сте били осигурявани, не е достатъчно продължителен, за да ви се даде право на пенсия там, ще бъде взет предвид всеки период на осигуряване, който сте завършили в други държави-членки. Например, ако сте работили във Великобритания за 10 месеца, а в България – 35 години, месеците, през които сте се осигурявали във Великобритания няма да бъдат загубени, тъй като България ще поеме 10-те месеца, за които са били платени осигуровки във Великобритания. В този случай няма да получавате две пенсии – от Великобритания и България, а само една – от България, защото минималният осигурителен период е еднна година. Двете пенсии ще съответстват на периодите на осигуряване, завършени в България и Великобритания. Например, ако сте осигурявани в България 23 години, а във Великобритания 12 години, това означава, че преди да достигнете пенсионна възраст сте осигурявани общо 35 години. България ще изчисли размера на пенсията ви след 35 години осигурителен стаж в България, след което ще изплати размера, който съответства на действителните периоди на осигуряване или в този случай – 23/35 от тази сума. Великобритания съответно ще изчисли размера на пенсията ви след 35 години осигурителен стаж във Великобритания, след което ще изплати 12/35 от тази сума.
Когато сте работили в повече от една държава-членка, следва да подадете заявление за пенсия в държавата на пребиваване, освен ако никога не сте работили в нея. В този случай заявление се подава в страната, в която последно сте работили – Великобритания или България. Заявлението за пенсия се обработва от институцията за контакт в страната, в която подавате заявлението. За България това е НОИ – Националният осигурителен институт, а за Великобритания това е International Pensions Centre. След като институцията за контакт, в която подавате заявлението, бъде уведомена за решението на другата институция за контакт, ви се издава преносим документ за решенията на двете държави (P1), който предоставя общ преглед на решенията на двете държави-членки.
Пенсия от дадена държава започва да се получава от момента, в който достигнете пенсионната възраст за тази държава. В случая, пенсия от Великобритания ще започнете да получавате, когато достигнете пенсионна възраст. Всяка страна, която ви отпуска пенсия, обикновено плаща съответната сума по банкова сметка в страната, в която пребивавате.

И още за пенсиите във Великобритания :
Актуализация на пенсиите – всяка година.
Частични пенсии – Няма
Редуциране на пенсията ако пенсионера продължава да работи – допустимо е лицето да продължава да работи и да получава пенсия.
Данъци върху пенсиите – получаваните пенсии подлежат на данъчно облагане, но добавките при отглеждане на деца не са.
Лимит на дохода за получаване на данъчни облекчения – данъците върху пенсиите се подчиняват на общите правила за данъчно облагане.
Вноски за социално осигуряване от пенсията – Няма
Ако четете на английски език – повече информация за видовете пенсии и изчисления: www.gov.uk/browse/working/state-pension
https://www.gov.uk/browse/working/workplace-personal-pensions

rabotatami.com,

Светлана Димитрова

Препоръчанo за Вас

Коментари

коментирай