Право на „болничен„- отпуск поради временна нетрудоспособност


Съгласно чл. 162, ал. 1 от Кодекса на труда работникът или служителят има право на отпуск при временна неработоспособност поради общо заболяване или професионална болест, трудова злополука, за санаторно-курортно лечение и при належащ медицински преглед или изследване, карантина, отстраняване от работа по предписание на здравните органи, гледане на болен или на карантиниран член от семейството, належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед, изследване или лечение, както и за гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в заведението или на детето. Отпуските по изброените причини се разрешават от здравните органи и това е основание за прекъсване на платен годишен отпуск по чл. 175 от КТ. При условията на чл. 45, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социалното осигуряване парично обезщетение при условията и в размера на паричното обезщетение за временна неработоспособност се изплаща и за гледане или належащо придружаване за медицински преглед, изследване или лечение в страната или в чужбина на болен член на семейството над 18-годишна възраст – на всеки осигурен до 10 календарни дни през една календарна година.

Условия за придобиване право на парично обезщетение при временна неработоспособност

Право на парично обезщетение за времето на отпуск поради временна неработоспособност се придобива при наличието на следните условия:

-към деня на настъпване на временната неработоспособност лицето да е осигурено за общо заболяване и майчинство, т.е. да упражнява трудова дейност, която е основание за осигуряване и да са внесени или дължими осигурителни вноски върху получено, начислено или неначислено трудово възнаграждение;

-лицето да има най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурено за общо заболяване и майчинство. Това изискване не се отнася за лицата, ненавършили 18-годишна възраст и за придобиване право на парично обезщетение за трудова злополука и професионална болест. Шестмесечният стаж може да бъде прекъснат или непрекъснат, да е положен при различни работодатели, като не е задължително да е положен непосредствено преди излизането на лицето в отпуск поради болест;

да е разрешен отпуск поради болест, т.е. да е издаден болничен лист от органите на медицинската експертиза.

Преценка за здравния статус на лицето, за неговата работоспособност и за необходимостта от издаване на първичен и последващи болнични листове за временна неработоспособност се прави от медицинските органи. Това се отнася и за случаите, когато се издават няколко болнични листове и между тях има периоди на възстановена работоспособност, през които лицето може да работи или да ползва други видове отпуски. Времето, през което се ползва отпуск поради временна неработоспособност, се зачита за трудов и за осигурителен стаж. Поради това, при определяне размера на полагащия се за съответната календарна година платен отпуск се отчита целия признат трудов стаж, включително времето в отпуск поради временна неработоспособност. Възнаграждението за времето на платения годишен отпуск се определя по реда на чл. 177 от КТ. За база се взима брутното трудово възнаграждение, изплатено на работника или служителя за последния предхождащ ползването на отпуска месец. Не се взима предвид обезщетението за времето на ползвания отпуск поради временна неработоспособност, тъй като това обезщетение не представлява трудово възнаграждение.
Работодателят (органът по назначаването) няма право да откаже ползването на отпуск по болест при представен редовен болничен лист. Ако се съмнява в основанията за издаване на болничния лист, той може да се обърне към компетентните здравни органи, но до евентуалната отмяна на издадения болничен лист е длъжен да го изпълнява.
От друга страна, осигуреният не може по своя преценка, без разрешение от компетентния здравен орган, да прекъсне разрешения отпуск поради временна неработоспособност и да се върне на работа преди изтичане на определения с болничния лист срок (чл. 19 от НМЕР).
Работникът е защитен по време на срока на отпуск по болест, при условията предвидени в удостоверение, издадено от здравните органи. В закона няма ясно определение за максимална продължителност на отпуск по болест. Ето защо не може ясно да се заяви, че работникът се ползва от защита по време на първите шест месеца на заболяването.

Съгласно Кодекса на труда, трудов договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие, ако работникът не е в състояние да изпълни възложената му работа поради заболяване, което е причинило трайно намалена работоспособност или поради здравни противопоказания въз основа на доклад на медицинските органи. Въпреки това, прекратяването не се допуска, ако работодателят може да осигури работа, подходяща за здравното състояние на работника и ако работникът се съгласи да поеме тази нова работа. Също така, работникът може да прекрати трудовия договор без предизвестие, ако не е в състояние да изпълнява възложената му работа поради заболяване и работодателят не може да му осигури друга подходяща работа, съответстваща на предписанието на здравните органи.
За повече актуална информация вижте и : nssi.bg

Св.Димитрова

Препоръчанo за Вас

Коментари

коментирай