Право на отпуск поради бременност и раждане. Право на обезщетение


І. Кодексът на труда регламентира правото на работещите по трудово правоотношение (осигурени) майки на отпуск поради бременност и раждане, в размер на 315 календарни дни, от които 45 дни преди раждането (чл. 163 КТ), както и на допълнителен платен отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст (чл. 164 КТ), правото за който възниква след изтичането на отпуска поради бременност и раждане. Отпускът поради бременност и раждане за периода от 135 календарни дни се ползва въз основа на болнични листове, а за остатъка след 135-ия ден до 315-ия ден – въз основа на писмено заявление до работодателя, който е длъжен да разреши отпуска от деня, посочен в заявлението на майката.
В чл. 48а от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е посочено, че осигуреното лице има право на обезщетение за бременност и раждане, ако има осигурителен стаж 6 месеца като осигурено за всички социални рискове, за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица. Право на обезщетение при бременност и раждане имат и майките (осиновителите или осиновителките), които са осигурени за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и без безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица.
През периода на отпуска поради бременност и раждане (315 календарни дни) майките получават обезщетение, което се определя по реда на чл. 49 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), което е в размер 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски и се определя при спазване изискванията на цитираната разпоредба. Според чл. 49, ал. 2 КСО, при придобиване право на парично обезщетение при бременност и раждане през периода на изплащане на паричното обезщетение за бременност и раждане или за отглеждане на дете, обезщетението е в размера, определен по ал. 1 на чл. 49 за предходното дете, ако това е по-благоприятно за лицето. Когато майката не ползва отпуска за бременност и раждане за остатъка до 315 дни, а полага труд по трудовото правоотношение, то тя получава само трудовото си възнаграждение. Майката няма право да избере вместо отпуск за бременност и раждане да ползва допълнителния отпуск за отглеждане на дете.
Съгласно чл. 45, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО), отпускът поради бременност и раждане в размер 315 дни за всяко дете се ползва, както следва:
1. в размер на 135 дни, от които 45 дни преди раждането – въз основа на съответен акт на здравните органи, издаден по реда на чл. 26, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността (болнични листове);
2. в размер на остатъка до 315 дни – въз основа на писмено заявление на майката до предприятието, към което се прилага акт за раждане на детето и декларация, съгласно приложение № 7.
След изтичането на отпуска по т. 1, майката може да се върне на работа или да подаде заявление (молба) до работодателя, който разрешава ползването на отпуска по т. 2 за остатъка до 315 дни. Без да има подадено заявление (молба) до работодателя за ползване на остатъка от отпуска по т. 2, не може да се счита, че майката е в отпуск.
Следователно, когато майката е подала заявление до работодателя да ползва остатъка до 315 дни, няма пречка, по нейно искане и със съгласието на работодателя, ползването на разрешения отпуск да бъде прекратено и майката да се върне на работа преди изтичането на 315-те дни. Възможно е след това майката отново да подаде заявление за ползване на отпуск за остатъка до 315 дни, като работодателят ще бъде длъжен да разреши ползването на отпуска.
Съгласно чл. 52 КСО, при прекратяване на осигуряването за всички осигурени социални рискове през време на получаване на обезщетение за бременност и раждане, на осигурената се изплаща парично обезщетение до изтичане на срока на обезщетението за бременност и раждане, т.е. до изтичане на 315-те дни.
ІІ. Когато майката не работи по трудово или служебно правоотношение, или не е осигурена, то тя има право на месечна помощ до навършване на 1 година на детето. Условията и редът за получаването им са регламентирани със Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД).
След изтичане срока на отпуска поради бременност и раждане (315-те дни), майката има право на допълнителния отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст по реда на чл. 164 КТ, като по време на ползването му се изплаща обезщетение съгласно чл. 53 КСО (220 лв. за 2008 г.).
Когато майката не ползва допълнителния платен отпуск по чл. 164 КТ, а работи, тя има право, освен на трудовото си възнаграждение, да получава и обезщетение съгласно чл. 54 от КСО (50% – 110 лв. за 2008 г.)
Съгласно чл. 54, ал. 1 КСО, майката (осиновителката), която е осигурена за всички осигурени социални рискове, за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица и е имала право на обезщетение по чл. 52а КСО – за отглеждане на малко дете, получава парично обезщетение в размер 50 на сто от обезщетението по чл. 53, ако:
1. не ползва допълнителния платен отпуск за отглеждане на малко дете или лицето, което ползва такъв отпуск, прекъсне неговото ползване;
2. самоосигуряващото се лице с право на обезщетение по чл. 53 КСО започне да упражнява трудова дейност, за която се осигурява за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица.
Обезщетението по ал. 1 не се изплаща, ако детето е настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка, както и при отглеждането му от безработно лице по програмата “В подкрепа на майчинството”.
Съгласно чл. 167а, ал. 1 КТ, след използването на отпуските по чл. 164, ал. 1 и чл. 165, ал. 1 КТ, всеки от родителите (осиновителите), ако работят по трудово правоотношение и детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка, при поискване има право да ползва неплатен отпуск в размер 6 месеца за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст. В ал. 4 на чл. 167а КТ е предвидено, че родител (осиновител), който сам се грижи за отглеждане на детето, има право на отпуск по ал. 1 в размер 12 месеца в случаите, когато:
1. не се намира в брак с другия родител и не живее в едно домакинство с него;
2. другият родител е лишен от родителски права с влязло в сила решение на съда;
3. другият родител е починал.
В случаите по ал. 4, т. 1 и 2 другият родител няма право на отпуск по ал. 1. Съгласно чл. 49, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, отпускът за отглеждане на дете до 8-годишна възраст по чл. 167а, ал. 1 КТ се ползва въз основа на писмено заявление за всеки отделен случай, подадено от майката или бащата (осиновителката или осиновителя) най-малко 10 работни дни преди датата, от която желае да ползва отпуска, в което се декларира, че детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка. Работодателят е длъжен да осигури отпуска от деня, посочен в заявлението.

Препоръчанo за Вас

Коментари

коментирай