Право на сдружаване на държавни служители в синдикални организации


Правото на сдружаване на държавните служители е уредено в Закона за държавния служител (ЗДСл). То заема съществено място в раздела за правата на държавните служители.

Членуването в политически партии е уредено в чл. 42 ЗДСл, следващият чл. 43 признава правото на сдружаване в професионални организации и сдружения с идеална цел.

А правото на държавните служители да се сдружават в синдикални организации се регулира от чл. 44. Според него „държавните служители имат право свободно да образуват синдикални организации, да встъпват и да прекратяват членството си в тях, като се съобразяват само с техните устави.“ Текстът кореспондира с конституционното право на сдружаване в синдикални организации, както и с изискването на конституцията това да се уреди в отделен закон.

Синдикалните организации по смисъла на чл. 44, ал. 2 ЗДСл. не се различават от вече създадените към държавните администрации синдикални организации, в които членуват работници и служители, работещи по трудово правоотношение. ЗДСл не въвежда нов тип синдикални организации, в които да членуват само държавни служители. Такова разграничаване няма и в конституцията. А организацията, членството и другите организационни въпроси по създаването на синдикални организации не се уреждат със закон, а с устав (виж Конвенция N87 на МОТ, ратифицирана от България).

Изброеното дотук означава, че не е нужно да се прави отделна синдикална организация на държавните служители в една администрация.

За съжаление в ЗДСл не е уредено колективното договаряне, макар че при подготовката на закона синдикатите направиха такива предложения. Текстът на чл. 44, ал. 3 ЗДСл най-общо предвижда, че „синдикалните организации представляват и защитават интересите на държавните служители пред държавните органи по въпросите на служебните и осигурителните отношения“ – въпроси, които би трябвало да залегнат в устава на синдикална организация. А функции се реализират „чрез предложения, искания и участие в подготовката на проекти за вътрешни правилници и наредби, които се отнасят до служебните отношения.“
положение спрямо положението им при трудовите правоотношения.
Колективният трудов договор не важи за членовете на синдикалната организация, които са станали държавни служители и са преминали от трудово в служебно правоотношение. Това е така, защото колективният договор урежда възможности и права над минимално установените в Кодекса на труда, а не в Закона за държавния служител.

Препоръчанo за Вас

Коментари

коментирай