Предимства на гражданския договор пред трудовия договор


І. Гражданският договор представлява вид съглашение между две страни, наричащи се възложител и изпълнител. При този тип отношения възложителя предоставя на изпълнителя, осъществяването на поръчка, услуга или задача. Това е своеобразен договор, който притежава известни удобства, когато правоотношенията между възложителя и изпълнителя не притежават цикличен характер, те са еднократни и се извършват в рамките на една услуга.

Гражданският договор представлява форма на непълна трудова заетост. Хората сключили граждански трудов договор имат право да поддържат осигурителните си права за пенсия и за здравната си осигуреност. Отношенията между страните по гражданския договор– възложител и изпълнител– съществуват само за времето, което е фиксирано в договора. При трудови отношения, осъществяващи се чрез граждански договори се губи правото на ползване на определен брой болнични дни. При него изпълнителят не може да се възползва от правото си на платен отпуск. Това е положително за възложителя, поради факта, че така отпада задължението му да обезпечава финансово почивката на работника си. За съжаление изпълнителят няма право на обезщетение при евентуална безработица.
ІІ. Видове граждански договори
По Закона за задълженията и договорите:
– договор за поръчка;
– договор за изработка;
– комисионен договор;
По Търговския закон:
– договор с търговски пълномощник;
– договор с търговски управител;
Според начините за данъчно облагане и осигуряването гражданските договори се разделят на два типа:
– договори за извършване на услуги и личен труд;
– договори за управление и контрол; ІІІ. Разлики между гражданския и трудовия договор :

Трудовият договор се характеризира с:
1. Предмет- предоставянето на работна сила.
2. Страните по договора- работодател и служител. Трябва да се има предвид, че между страните съществува йерархична зависимост.
3. Трудовият договор се характеризира с параметри относно работно място, време, характер на работата.
4. Трудови права – лични са и не съществува възможност да се прехвърлят на други хора.
5. Материали, предоставени за изпълнението на трудовите задължения – те се доставят от работодателя.
6. Вътрешни правила и трудовата дисциплина, установени от работодателя – работникът е длъжен да ги спазва.
7. Заплатеност – работодателят изплаща ежемесечно трудовото възнаграждение на своите работници.
8. Непостигането на определени резултати е винаги за сметка на работодателя.
9. Уреждане на трудовите правоотношения при трудовия договор – по смисъла на Кодекса на труда, нормативните актове, свързани с прилагането му, както и съдържанието на самия трудов договор (независимо дали е индивидуален или колективен).
10. Уреждане на спорове, възникнали между страните по договора – по Кодекса на труда (след глава 80).
Гражданският договор се характеризира с:
1. Предмет – предоставянето на определен трудов резултат или завършен продукт.
2. Страните по договора – представляват изпълнител и възложител. Характерно е наличието на равнопоставеност между страните.
3. Параметрите относно времето и местоработата не съществуват. Изпълнителят притежава свободата сам да си ги определи.
4. Трудови права – могат да се прехвърлят на отделно лице, но при договорът за изработка изпълнението може да е и лично.
5. Материали, предоставени за изпълнението на трудовите задължения – както свои, така и с предоставени от възложителя.
6. Вътрешни правила и трудовата дисциплина, установени от работодателя- липсва подчиненост между страните и при неизпълнение на задълженията по договора изпълнителят не поема дисциплинарна отговорност.
7. Заплатеност – при постигнати резултати възложителят е длъжен да заплати отразената в договора сума, но съществува възможност договорът да е безвъзмезден.
8. Непостигането на определени резултати е винаги за сметка на изпълнителя.
9. Уреждане на трудовите правоотношения при гражданския договор – при гражданския договор за изработка правоотношенията се уреждат по смисъла на Закона за задълженията и клаузите на самия договор.
10. Уреждане на спорове, възникнали между страните по договора – решава ги Закона за задълженията и договорите и Гражданско-правния кодекс, защото това не представляват трудови спорове.
При сключването на граждански договор свързан с постигането на определени резултати, трябва да се обърне внимание да не бъдат създадени условия действително съществуващо трудово правоотношение да не бъде прикрито между дадената фирма и изпълнителя. За да бъдат избегнати подобни ситуации е важно лицето, с което се сключва гражданският договор за изработка или постигане на определен трудов резултат, да не работи с фиксирани работно време, място на работа.
Според Кодекса на труда работниците имат точно определени работно време и място, а за гражданския договор се определя само срокът за осъществяване на определената работа.
ІV. Гражданските договори:
– гарантират само осигурителен стаж, а трудов може да се придобие само посредством спазването на условията по чл. 351, ал. 1-2 от Кодекса на труда, според който като трудов стаж се дефинира времето, за което работникът е осъществявал трудова дейност по дадено трудово правоотношение.
– нямат регламентираност, поради което времетраенето на трудовите отношения по граждански договор не се отбелязват като трудов стаж, а заедно с това и правата по Кодекс на труда не могат да се използват.

Прилагането на граждански договори е доста изгодна алтернатива за фирмите свързани с изпълнението на определени услуги– персоналът се набира според възникващите поръчки, а му се заплаща само времето за изпълнение на ангажиментите по трудоотношенията, фигуриращи по договор. При ползване на граждански договори работодателят не заплаща престоя, а само извършената работа от персонала си.

Препоръчанo за Вас

Коментари

коментирай