Прекратяване на трудов договор без предизвестие при неизплащане на възнаграждение – чл.327, ал.1, т.2 КТ


В условията на българския пазар на труда и икономика е доста често срещано работодателят да не изплаща в срок дължимото трудово възнаграждение. Тогава работникът или служителят има възможност както да търси трудовото си възнаграждение по съдебен ред, така и да прекрати трудовия договор без предизвестие.

Как следва да стане прекратяването с предизвестие и какво следва от това?

Разпоредбата на чл. 327, т.2 от Кодекса на труда предвижда, че работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато работодателят забави изплащането на трудовото възнаграждение или на обезщетение по този кодекс или по общественото осигуряване, като за съответния месец следва да не са заплатени нито аванс, нито заплата. Ако има макар и частично плащане на трудовото възнаграждение, тогава разпоредбата няма да може да се приложи. Достатъчно е еднократно забавяне.
Ако неплащането се дължи на обстоятелства, които не зависят от работодателя, които правят плащането в срок невъзможно, работникът или служителят няма право да прекрати трудовия договор без предизвестие. Например, при закъснения, предизвикани от обслужваща банка , при непреодолими природни стихии и бедствия и т.н.

Това право на работника или служителя се упражнява чрез едностранно волеизявление, което ясно, недвусмислено, безусловно изразява волята на лицето за прекратяване на трудовия договор. Формата за действителност е писмена, с посочено съответното основание, въз основа на което иска прекратяването на трудовото правоотношение – чл. 327, т. 2 КТ. Заявлението трябва да бъде връчено на работодателя, съответно в неговия офис, като на втория екземпляр трябва да се постави входящ номер и дата на връчването. От този момент трудовият договор е прекратен.

!!! Работникът или служителят не е длъжен в случая по чл.327,ал.1 т.2 от КТ да прекрати договора. Той има възможност, без да го прекратява, да иска от работодателя да му изплати дължимото, включително и по съдебен ред.

Съгласно чл. 221, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работника или служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, т. 2 КТ работодателят дължи обезщетение – в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието – при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди – при срочно трудово правоотношение.

Задължение на работодателя е и да оформи и предаде трудовата книжка, а в случай, че това не стане и я задържи, работникът може да се обърне за съдействие към Инспекцията по труда.

Ще получават ли обезщетение за „Безработица„ прекратилите на това основание трудовия си договор работници?

От момента на прекратяването на трудовото отношение, в интерес на работника е да подаде заявление за регистрация до Бюрото по труда, находящо се на територията по настоящ адрес. Това трябва да се случи в седем дневен срок, като трябва да приложи копие на входираното от работодателя заявление за напускане на работа.
Лицето има право на обезщетение от Бюрото по труда, който е в зависимост от осигурителния му стаж. Срокът е от 4 до 12 месеца в зависимост от продължителността на осигурителния стаж. Преценката за правото на парично обезщетение за безработица, за неговия размер и срок за изплащане се прави за всеки конкретен случай и се определя с разпореждане, издадено от ТП на НОИ. Дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд “Безработица” за последните 18 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния дневен размер на обезщетението за безработица.

Светлана Димитрова,
rabotatami.com
снимка: Интерент

Препоръчанo за Вас

Коментари

коментирай