Притча: Кралят, който изгуби всичко, дори два пъти овцете


Живял едно време един млад крал и всичко си имал. Но за нещастие върху кралството му се струпали беди. Настъпила страшна суша, след нея съседният крал нападнал кралството и го превзел. Започнала епидемия, която отнела живота на цялото кралско семейство и на половината население. Войските на съседния крал нападнали столицата и оставили след себе си пустош. На краля му се наложило да се спасява и той побегнал към съседно кралство, чиито възрастен крал му бил приятел и негов наставник. По пътя го нападнали разбойници, взели го в плен и три години престоял при тях и работел най-тежката работа. Така, докато веднъж му се удало да избяга.
Стигнал да столицата на съседното царство и поискал да се види краля, но войниците не му повярвали. Видели опърпаните му дрехи и го отпратили.
Наложило му се да работи още една година,за да спечели пари за нови дрехи.
Отново се явил при своя кралски приятел, но за негово огромно разочарование, въпреки,че този път го познал, последният му дал 100 овце. Обиден от липсата на приятелство, нашият крал все пак започнал да пасе овцете – това била единствената му възможност. Неусетно, за една година овцете му обаче били изядени от вълци и той пак отишъл да моли приятеля си за помощ. Този път, той му дал 50 овце, които обаче не след дълго паднали в пропаст и умрели всичките.
Отишъл трети път да моли и тогава кралят му дал 25 овце и това бил последният шанс, който му бил даден.
Този път обаче се случило чудо. Падналият млад крал научил своите уроци, положил много труд и след време стадото му се умножило и стигнало 1000 глави. Отишъл той при приятеля си и му се похвалил.
Тогава по-възрастният крал наредил да му вземат 1000-те овце и да му помогнат да си върне неговото кралство.
-Но защо не направи това веднага?- попитал младият крал. – Защо трябваше да ми даваш да паса овце? Защо не ми помогна от самото начало?

– Защото от него нямаше да остане камък върху камък. Колкото бързо изгуби овцете, толкова щеше да поведеш и своя народ в пропастта.-отговорил мъдрият му приятел.-Аз просто почаках, докато свърши черния момент от живота ти и сам научиш своя урок. Сега вече виждам, че е настъпил следващият етап от твоята съдба. Овцете бяха само показател…

Извод:
Урокът се повтаря, дотогава докато не бъде научен . Всеки трябва да придобие своя собствен опит, да се поучи от своите грешки и да извърви своя път. Помогни си сам, за да ти помогне и Бог.

Препоръчанo за Вас

Коментари

коментирай