Пътуване на дете в чужбина без съгласието на единия родител. Как?


Брачната клетва в днешните динамични отношения много често бързо губи своя смисъл, ако има и брак разбира се. Независимо от желанието да продължат живота си поотделно, на разделените партньори се налага да общуват помежду си  в името на детето, което имат. Един от най-сложните за двамата разделени родители въпроси е този за пътуване и престой на детето в чужбина  поради някаква конкретна цел – например на екскурзия, във връзка с образованието му или лечение.

При разтрогване на отношенията в семейството и загубата на доверие, това  често става непостижимо и се превръща в инструмент за съзнателен тормоз. Законът не позволява детето да бъде поставено в позицията на „заложник“ на някой от родителите си, ако са налице аргументи за неговия интерес да пътува извън рамките на страната.

Съгласно българското законодателство непълнолетните деца пътуват извън страната, придружени от двамата си родители, а при невъзможност – само от единия, но с писмено нотариално заверено съгласие на другия.

Ако с майката/бащата на детето сте на различно мнение относно това дали то може да пътува в чужбина само или с вас, то може да да отправите искане за заместващо съгласие до районния съд по настоящия адрес на детето.

Това производство започва с искова молба от родителя, който иска разрешението на съда за това детето му да пътуване с него в чужбина. Делото се разглежда от Районния съд по местожителство на детето.

Искането за разрешение за пътуване трябва да е конкретизирано, като се посочи: определена държава или поне кръг от държави, до които ще се пътува; времето на пътуването или поне определен период от време, през който да се осъществи; причината за пътуването.В рамките на същото производство може да се иска и разрешение за издаване на паспорт на детето без да е необходимо съгласието на другия родител – в случай, че детето няма паспорт или му е изтекъл.

Съдът следва да бъде убеден от молителя, че пътуването е в интерес на детето. Аргументите трябва да са убедителни, защото те ще се сблъскат с тези на другия родител, който е ответник по делото. Другият родител  също може също  да предяви  насрещен иск за получаване на разрешение за извеждане на детето в чужбина. В този случай родителят, който е започнал производството, ще трябва да вземе становище и по искането на другия родител, и да ангажира доказателства, в случай че възразява. При уважаване и на двете искания, всеки родител ще има утвърдено от съда право да извежда детето извън пределите на България.

Заинтересовани страни в тези производства са и представителите на Агенция за социално подпомагане, които могат да дадат становище по иска. Производството е двуинстанционно. Решението на Районния съд подлежи на обжалване пред съответния Окръжен съд. решението на окръжния съд е окончателно и не подлежи на обжалване. Възможно е Районният съд да постанови предварително изпълнение на своето решение. Това означава, че детето ще може да пътува дори и другата страна да обжалва решението – в случай, че искането е уважено и съдът е разрешил пътуването.

Прието в съдебната практика е, че пътуването до страна, в която има неотстранени щети от природен катаклизъм или неразрешен военен конфликт, не е в интерес на детето. Не е препоръчително и пътуването до страна, относно която българската държава е лишена от възможността да упражни какъвто и да е контрол за защита правата на детето – държави, които не са членки на ЕС, не са страни по Хагската конвенция от 1980 г. за гражданскоправните аспекти на международното отвличане на деца или вътрешното им право отрича международно признатите човешки права и свободи.

Важно! Разрешението на съда обаче не е генерално. То може да бъде дадено само за пътувания в определен период от време и/или до определени държави, респективно държави, чийто кръг е определяем.

Следва да имате предвид и следното:

Граничните полицаи имат право да извършват допълнителни проверки за автентичност на  документите, интервюта с децата и придружаващите ги родители или други роднини или лица, както и проверки в автоматизираните информационни масиви.

 Вижте и : Тълкувателно решение № 1/2016 г. – ВКС

Светлана В. Димитрова,

rabotatami.com

Препоръчанo за Вас

Коментари

коментирай