РАБОТНО ВРЕМЕ. ПРАВО НА ПОЧИВКИ И ОТПУСКИ


1.Работно време. Това е времето, през което работникът или служителят изпълнява трудовите си задължения, произтичащи от индивидуалното му трудово правоотношение. Едно от основните задължения на работника е да се явява на време на работа и да бъде на работното си място до края на работното време, да използва работното време за изпълнение на възложената работа. В закона са установени следните видове работно време: редовно, удължено, намалено, непълно
Нормалната седмична продължителност на работното време е до 40 часа при петдневна работна седмица. Нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа. Страните по трудово правоотношение могат да уговарят и по-кратка продължителност на редовното работното време, без това да се отразява върху размера на трудовото възнаграждение на работника.
Удължено работно време. Законът предвижда по производствени причини работодателят да може да удължава редовното работно време през едни дни и да го компенсира чрез намаляването му през други. Това става с писмена заповед, след съгласуване с представители на работниците и служителите.Удълженото работно време не може да бъде повече от 10 часа на ден и трябва да бъде компенсирано в срок до 4 месеца за всеки работен ден. Продължителността на работната седмица в тези случаи не бива да надвишава 48 часа. Удължаването се допуска за не повече от 20 работни дни последователно и общо за годината за не повече от 60 работни дни.
Забрана за работа с удължено работно време има за: работници и служители, които не са навършили 18-годишна възраст, бременни и майки с деца до 3-годишна възраст
Намалено работно време. Работници, които работят при вредни за здравето или специфични условия на труд и тези, които нямат навършени 18 години, работят с работно време, чиято продължителност е по-малка от тази на редовното работно време. Дейностите, професиите и специалностите, които се реализират в условията на намалено работно време, се определят с акт на Министерския съвет..
Намалено работно време имат право да ползват работниците и служителите, които работят не по-малко от половината от законоустановеното работно време при съответните условия, а работната седмица не бива да надвишава 40 часа.
При намаляване на работното време не се намаляват трудовото възнаграждение и другите права на работника или служителя по трудово правоотношение /отпуск, почивки, трудов стаж, обезщетение
Непълно работно време. Страните по трудовия договор могат да уговорят работа за част от установеното работно време. При оформяне на трудовото правоотношение те определят продължителността и разпределението му. Законът предвижда възможност работодателят едностранно да установява намалено работно време при определени условия: намаляване обема на работа, за не повече от 3 месеца за годината, след съгласуване с работниците. Продължителността на непълното работно време не може да бъде по-малка от половината от законоустановената за периода на изчисляване на работното време (във връзка с изчисление на трудовия стаж)
При непълно работно време възнаграждението се определя пропорционално на отработените часове.
Нощен труд. Това е трудът, който се полага от 22.00 часа до 06.00 часа (за непълнолетни от 20 часа до 06.00 часа). Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е 7 часа. Нощният труд е забранен за: работници и служители, които не са навършили 18 години, бременни, майки с деца до 6-годишна възраст, трудоустроени, работници, които продължават обучението си без откъсване от производството.
2.Почивки. Почивката е период от време, през който работникът не е длъжен да изпълнява работа по трудовото си правоотношение. Социалната и функция е работникът да възстанови изразходваната в процеса на труда работна сила. Границите на съответните почивки в едно предприятие се установяват с Правилника за вътрешния ред.
Почивката за хранене не може да бъде по-малко от 30 минути. Тя не се включва в работното време. В производства с непрекъсваем процес работодателят осигурява на работника време за хранене в рамките на работното време.
Работникът има право на междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа. Междуседмичната почивка трябва да бъде най-малко 48 часа, а при непрекъснат процес на работа не по-малко от 24 часа.
За работещите при тежки условия на труд се осигуряват и функционални почивки.
Отпуски. Това е време, през което работникът или служителят се освобождава от задължението да работи по трудовото си правоотношение като то продължава да съществува. Правото на отпуск е едно от основните права на работника или служителя, което е закрепено с текст в Конституцията. Според правото на заплащане отпуските са платени и неплатени.
!Размерът на платения годишен отпуск съгласно КТ е не по-малко от 20 работни дни
По-голям размер на отпуска може да се договори с индивидуалния или колективен трудов договор. Всеки работник и служител придобива право да ползва платен отпуск ако има най-малко 8 месеца трудов стаж. Някои работници и служители поради особения характер на работата им (летци, артисти, учители и др.) имат право на удължен годишен отпуск.. Работещите при вредни или специфични условия на труд, както и тези, които работят при ненормиран работен ден, имат право на допълнителен платен отпуск – не по-малко от 5 работни дни.
Отпускът се разрешава въз основа на подадена от работника или служителя писмена молба до работодателя. В нея лицето трябва да се посочи: вида на отпуска, размера, началната дата, от която ще се ползва, както и за коя календарна година е този отпуск
Работникът или служителят може да ползва законосъобразно поискания с молба отпуск само когато такъв му е разрешен от работодателя с конкретна заповед
Законът е определил и три конкретни случая, в които работодателят може едностранно, без съгласие на работника или служителя, да разпореди ползването на платения му годишен отпуск:
– при престой в предприятието повече от 5 работни дни;
– при ползване на отпуска едновременно от всички работници и служители;
– когато след покана от работодателя работникът или служителят не е поискал отпуска си до края на календарната година, за която се полага.
Отпускът може да се ползва наведнъж или на части, от които най.малко половината се ползва наведнъж през календарната година, за която се полага. Отлагане на ползването на платения годишен отпуск за следващата година е възможно по инциатива на всяка от страните по трудово правоотношение при условия, определени в КТ.
Законът дава право на работника да ползва платен отпуск за изпълнение на граждански и обществени задължения: за встъпване в брак, при кръводаряване, при смърт на близък роднина, когато е призован в съд като свидетел и др.
Съществува правна възможност работникът да ползва и неплатен отпуск. Неговото разрешаване зависи единствено от волята на работодателя.
Политиката на държавата за насърчаване на раждаемостта намира отражение в КТ чрез определените отпуски за бременност, раждане и отглеждане на дете.
Поради бременност и раждане работничка или служителка има право на отпуск в размер на 410 дни за всяко дете. След ползването на този отпуск, когато детето не е настанено в детско заведение, по молба на майката може да се ползва платен отпуск до навършване на 2-годишна възраст на детето.Този отпуск може да се ползва от бащата или някой от родителите. Съществува правна възможност да се ползва 6 месеца неплатен отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст.
Чрез режима на отпуски се създава възможност работниците и служителите да повишават образованието и квалификацията си.Отпускът за обучение е платен (25 работни дни), когато работникът има съгласието на работодателя и неплатен, когато работодателят не е дал съгласие.

Препоръчанo за Вас

Коментари

коментирай