Социален дъмпинг в Западна Европа от българи? Докъде води евтинията и беднотията?


Социален дъмпинг. Терминът стана популярен последните няколко седмици, в контекста на това, че източноевропейските работници, получават по-ниско заплащане, отивайки западноевропейските страни, оттам се подбива пазара на работна ръка на местните, както и самото заплащане, а и техните права, не се спазват.

Ясно е – източноевропейските работници, в това число и българите работят много, често и работа, която поради ниското заплащане, не би удовлетворила местните. А пък и местните имат полза, тъй като евтината работна ръка, си е евтина работна ръка.

Европейската директива за командированите работници и служители в момента позволява на фирмите да изпращат кадри в други държави членки за неопределено време. Европейската комисия (ЕК) предлага срокът да се ограничи до 24 месеца, но Франция настоява за още по-кратък срок.

„Командированите работници“ са около 1 процент от общата работна сила в ЕС, но в Западна Европа смятат, че те изместват местните работници. Един български работник ако работи в сектор строителство във Франция, би следвало да получава възнаграждение – равно на възнаграждението, което се полага на неговия колега – френски работник, който изпълнява същата работа на същото работно място, са друга част от мотивите на западноевропейците.

От друга страна, при индикаторите на защита на работниците на ОИСР е дадена оценка, че нивата на трудова защита, е по-висока при новите страни членки, отколкото при старите членки. За заплащане тук не говорим, а за защита на трудови права. Безспорно е, че икономиките на западноевропейските държави са по-развити – говорим за десетилетия на градеж на пазарна икономика от едната страна и капитализъм, а от друга комунизъм и рухнала система в началото на деветдесетте, която повлича загуба на милиони работни места на изток и закриването на хиляди предприятия.

В момента българска фирма може да изпрати свой служител във Франция или Великобритания, където той ще получава местната минимална заплата, но ще си плаща социалните осигуровки в България. По този начин той е значително по-конкурентоспособен на пазара на труд, тъй като осигуровките му в България са много по-малки. С евентуална промяна,срокът на подобни командировки ще се ограничи, което отново ще свие възможността на източноевропейците да работят в по-богатите страни от ЕС.

Във Франция и други стари членки на ЕС отдавна се шири недоволство заради наемането на работна ръка от източноевропейските нови членки при по-ниско заплащане, както и заради работата на фирми от Източна Европа, най-вече в сферата на строителството, превозите и промишлеността, които плащат заплати и осигуровки в родните си страни и така пестят допълнителни разходи и оказват социален дъмпинг върху местнатата работническа класа. По този начин те стават по-изгодни за немските и испанските работодатели, които могат да си спестят значителни суми от социални осигуровки.

Иска се и предотвратяването на порочните практики  и от фирми „пощенски кутии“, които съществуват само за да командироват работници  в чужбина и не спазват условията на отдавна действащата версия на евродирективата за базови условия за изпратените служители.

„Искаш ли да работиш в Холандия? Искам. Взимаме те, ще получаваш 900 евро на месец, но от тях ще ни даваш 150. Добре де, ама с тези пари в Холандия  – за храна и квартира и накрая за посредник?“

Съществуват и множество нарушения – работодателят плаща минималната френска заплата, но след това кара служителя да си плати пътните, храната и нощувките. Това е нелоялна конкуренция, тъй като по този начин компаниите предлагат във Франция наполовина по-евтина работна ръка.

От друга страна пък в Източна Европа се чуват гласове, че евентуалните промени биха довели до безработица и командироващите работодатели в региона няма да могат да издържат, а това определено ще доведе до натиск върху социалните системи на тези страни.

Както и това ще изостри вече създадените настроения срещу командированитите работници.  А от друга страна се създава протекционизъм върху определени сектори, западните държави се опитват да омаломощят конкуренцията на източните, които дават по-малки заплати и взимат част от пазарите им.

Новата социална политика, която се предлага от ЕК, няма да се превърне скоро в действащо законодателство. Докато то се изработи и приеме окончателно, въпросът е дали целта на Брюксел наистина цели възходящо социално сближаване, или просто ще се опитва да се бори със социалния дъмпинг.

Решението за директивата обаче трябва да бъде взето с квалифицирано мнозинство. Затова гласът на България може да се окаже решаващ.

Повече информация относно минималните условия във всяка държава може да се намери на единните национални уебстраници на съответните държави, изградени на основание чл. 5 от Директива 2014/67/ЕС и с публикувани линкове тук.

Светлана Димитрова,

rabotatami.com

Препоръчанo за Вас

Коментари

коментирай