Сънуваш ли още България, татко? Ще си идваш ли за празника вкъщи?


Това го пиша и наистина мисля, въпреки че смяташ, че принципно съм права, но почти винаги – не съвсем, и често имаме какво да си кажем на въпреки, дори и от разстояние, а и знам, че понякога мислиш, че нямам реална оценка, но знаеш, че е искрено…

Татко е българин.. Някога беше учител в България. Да, беше – сега е в друга страна. Последва многото хора, които си тръгнаха оттук. Той сега пак е учител, но без клас – той е от тези, за които това е призвание. Борил се е – доколкото е могъл и като всички е имал мечти и е искал най-хубавото в живота.
Знае поне хиляда истории от „онези времена„ – неговите, когато е имало казарма, как е бил „разпределен„ на работа. Когато дошла демокрацията, когато идвали и гладните зими в България, и висенето по-опашките за два хляба за четири души, как е викал по митинги.
Строил е, за да си допълва учителската заплата през летните ваканции – разбира от много неща и може да оправи всичко, но и бравата в къщи е стояла развалена с месеци. Надявал се е дори, че ще оправят България за осемстотин дни и че като влезнем в Европа, ще се превърне в Германия. Казвам надявал се е, между надежда и вяра има тънка разлика…
Виждаш ли колко много знам за теб – и знам, защо сега е така, и как обстоятелствата ни довеждат дотук.
Той не е идеалния татко. С него можеш да се скараш от половин дума, дори и по Скайп и на хиляди километри разстояние. Казва ми често повече да вярвам в себе си, но май и той често губи вяра в себе си.
Той като много други татковци си тръгна от България.
Но не си тръгна от България, защото мрази страната България. Тръгна си поради обстоятелствата – заради липсата на работа. Тръгна след мама, първо тя замина в чужбина, поради същата причина.
Той не е от тези, които говорят с омраза. Напротив, даже има още мечти свързани с това как някой ден ще се прибере и ще прекара остатъка от живота си в хубаво село, с голяма градина. Селото и градината си ги има – другото е въпрос навреме.
Той има мнение за политиката и е направил всичко, което се е искало от него – за неговото време. Той гледа всеки ден новините от България и е добре осведомен, за това, което става тук, повече от това, което става там – и бесовете то хващат. Нещо, като да вземеш един родопски бор и да го засееш на някой гръцки бряг – вирее, но не е на мястото си, както палмата, ако бъде посята в баира, ще бъде обрулена от силните ветрове.Мислите му все насам летят. Даскалското в него не си отива.
Аз му казвам, че неговото поколение, майките и бащите на децата на прехода, бяха смазани и всички пръснати на хиляда страни.Крилата им счупени, когато тъкмо са се научили как да летят, а след това върнати на позиция да се учиш как да ходиш.
Пак се научи, нали? А и ние сега май същото правим – след първите удари на младостта се учим да ходим и ставаме след всеки нов удар на живота.
Но спасение дебне от ъгъла и идва в най-трудните моменти за този, който го търси – знам го от теб.
Идилията е само по коледните картички – баща, в България си знаеш какво те очаква – всичко е по-старому – и дано да сме здрави, другото, а го има, а не – на всички времето така ще си мине.
Ела си за празника вкъщи, знаеш, че още твоите майка и баща те чакат.

rabotatami.com
снимка: Интернет

Препоръчанo за Вас

Коментари

коментирай