Трудов договор за определени дни в месеца -определение,сключване,осигуряване


Обикновено такъв трудов договор се сключва за длъжности и работни места, при които няма пълна месечна натовареност и няма възможност за уплътняване на пълно или дори непълно работно време.

Кодексът на труда дава възможност на работодатели и работници и служители да сключват трудови договори за работа през определени дни от месеца. Това са трудови договори, известни доскоро като договор до 5 работни дни, или 40 часа месечно. След някои промени в кодекса на труда обаче отпадна ограничението договорите да се сключват за работа до 40 часа месечно. В тях трябва да се определят точно дните, в които работникът или служителят ще извършва трудова дейност, както и разпределението на работното време.
Този тип трудов договор се сключва на основание чл. 114 от Кодекса на труда и може да бъде сключен във връзка с чл. 68 – като срочен трудов договор, или чл. 67 – като безсрочен. Когато не е уговорено друго, се счита, че договорът е безсрочен.

След сключването му следва да се подаде уведомление до ТД на НАП. Уведомлението се подава в тридневен срок от сключването на договора и преди постъпването на работа на работника или служителя.

Отработеното време по такъв трудов договор се признава за трудов стаж и поради това работниците и служителите имат право на платен годишен отпуск. Размерът на отпуска се изчислява пропорционално на отработеното време, което се признава за трудов стаж.

За всеки зачетен за стаж месец лицата ще имат право на една дванайста част от минимум 20 дни платен годишен отпуск. Работодателят ще има задължение да начислява и допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит отново поради зачитането на отработеното време за трудов стаж. Това възнаграждение се изплаща по всички договори до запълването на съответната месечна продължителност на работното време.

Лицата, работещи по такъв договор ще имат право на обезщетение за оставане без работа и на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск при прекратяване на правоотношението.

Този тип трудови договори могат да бъдат прекратени от която и да е от страните с 15-дневно предизвестие. При такова прекратяване обаче не може да се ползва закрилата по чл. 333 от Кодекса на труда. При всички други основания за прекратяване на договора следва да се спазват разпоредбите на кодекса относно предизвестие и закрила при уволнение.

КСО казва, че работници и служители, наети на работа за не повече от 5 работни дни при един или повече работодатели, са задължително осигурени за инвалидност, старост и смърт и за трудова злополука и професионална болест, а тези, наети при един или повече работодатели за работа повече от 5 работни дни, или 40 часа, са задължително осигурени за всички осигурени социални рискове. Тоест КСО въвежда разделение за работещи до 40 часа месечно и работещи над 40 часа месечно.

При подаване на данни в персоналния регистър на осигурените лица следва да се взема предвид дали лицата работят по-малко или повече от 40 часа в месеца. Когато договорът е единствен или допълнителен и е за работа до 40 часа в месеца, данните се подават със специално предвидения за това код (11). Когато договорът е единствен и е за работа над 40 часа месечно, данните се подават с кода за основен трудов договор (01). Когато договорът е за допълнителен труд и е за работа над 40 часа месечно, данните се подават с кода за допълнителен трудов договор (04).

Препоръчанo за Вас

Коментари

коментирай