Трудов договор за стажуване


Стажуването е изпълнение на работа под наставничеството на работодателя или на определен от него наставник с цел усвояване на практически умения по придобита професия или специалност.Той може да се сключва с едно и също лице само веднъж в едно и също предприятие за обучение по същата професия.
Следва да се отбележи, че трудовият договор, не може да се сключва за каква да е работа, а само за работа на длъжности, които съответстват на придобитата квалификация от лицето.
Съществено изискване при този трудов договор е чрез него да се определят:

начинът и формата, чрез които се усвояват практическите умения в процеса на изпълнение на трудовите задължения;

името и длъжността на наставника; както и

други условия, свързани със стажуването.

Времетраенето на договора с условие за стажуване не може да бъде по-малко от 6 и повече от 12 месеца.
Такъв договор с едно и също лице може да се сключва само веднъж.
Следва да подчертаем, че извън горните специфични условия на този трудов договор, той по нищо друго не се отличава от трудовия договор, такъв, какъвто е очертан в глава пета, раздел І, чл. 61-76 КТ. Тоест, той следва да отговаря на изискванията на чл. 66 КТ относно съдържанието му. По всички други въпроси извън стажуването, следва да се спазват изискванията на Кодекса на труда.
Размерът на възнаграждението се определя по преценка на работодателя за съответната длъжност, но то не може да е по-малко от определената минимална работна заплата за страната. Също така стажантите ще се ползват с всички права на работещите по трудово правоотношение, в т.ч. правото на безопасни и здравословни условия на труд, синдикално сдружаване, колективно трудово договаряне и др.

Работник по такъв договор може да бъде физическо лице, което следва да отговаря на няколко условия:
1. да е на възраст до 29 години;
2. да е завършило средно или висше училище, в резултат на което да има придобита професия или специалност;
3. да няма трудов стаж или професионален опит по придобитата професия или специалност.

Законът (чл. 233б КТ) насочва към разбирането, че наставникът е лице от същото предприятие, като отношенията между работодателя и наставника се уреждат с допълнително споразумение към трудовия му договор. В него се определят разпределението на работното време на наставника, както и други условия за изпълнение на наставничеството. По наше мнение и по аргумент за противното, чл. 233б, ал. 2 КТ допуска наставникът да бъде и лице, което притежава квалификация по същата или сходна професия, но не е работник или служител на съответното предприятие. В този случай отношенията между работодателя и наставника ще бъдат уредени с облигационен договор, в който следва да бъдат уредени всички въпроси, свързани с наставничеството. Наставникът трябва да има минимум 3 години трудов стаж или професионален опит по професията.
В рамките на комплексното уреждане на стажуването е и чл. 233в КТ, чрез който се урежда удостоверяването на резултатите от обучението. То е уредено като задължение на работодателя, който издава специално удостоверение-препоръка, чрез която удостоверява резултатите от обучението. Целта на този удостоверителен писмен акт е той да послужи на стажанта (работника) като доказателство за практически придобити през стажа умения при кандидатстване за работа при друг работодател.
Проблем буди регистрацията на тези трудови договори.
Съгласно Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда те няма да могат да бъдат откроени като група договори в общия масив от трудови договори. Ето защо, по наше мнение, се налага и промяна във въпросната наредба.

Препоръчанo за Вас

Коментари

коментирай