Установяване на трудов стаж, придобит в друга държава – членка на ЕС


С оглед гарантиране правата на хората, които търсят професионална реализация в рамките на Европейския съюз (ЕС) или Европейското икономическо пространство (ЕИП) и след това се завръщат в България, от 28.08.2010 г. влезе в сила разпоредбата на чл. 351, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ), с която е регламентирано признаването на трудов стаж. Наличието и размерът на трудовия стаж е от съществено значение за работника или служителя. Съгласно чл. 351, ал. 2 КТ, трудов стаж представлява и времето, през което е изпълнявана държавна служба или работа по трудово правоотношение според законодателството на друга държава – членка на ЕС, в друга държава – страна по Споразумението за ЕИП, или в Конфедерация Швейцария, както и времето на заемане на длъжност в институция на Европейския съюз, удостоверено с акт за възникване и за прекратяване на правоотношението. В тази връзка съответни изменения претърпяха и текстовете, които регламентират:
-признаване за трудов стаж на времето по трудово правоотношение, без работникът или служителят да е работил
– признаване на трудов стаж, без да е съществувало трудово правоотношение
– трудовия стаж при недействително трудово правоотношение
С чл. 13 НТКТС се определя редът, по който се извършва признаване на трудовия стаж, придобит в друга държава -членка на ЕС, в друга държава – страна по Споразумението за ЕИП, или в Конфедерация Швейцария, както и времето на заемане на длъжност в институция на Европейския съюз. В този случай трудовият стаж се признава от работодателя, при когото лицето работи по трудово правоотношение. Очевидно е, че се визира новият работодател на лицето, което е прекратило трудовото си правоотношение в друга държава и е започнало да полага труд в България.
Съгласно разпоредбата на ал. 2 от чл. 13 НТКТС, инициатор на процедурата е съответният работник или служител, който следва да подаде заявление до работодателя за признаване на трудовия стаж. Без изрично да е посочено, би следвало заявлението да е в писмена форма, като съдържа както искането на лицето за признаване на трудовия му стаж, така и опис на приложените документи, които го доказват. Към заявлението се прилагат:
– актът за възникване и актът за прекратяване на правоотношението; и/или
– документи за обстоятелствата или за някои от тях, които дават основание за признаване на трудов стаж. Тези документи може да бъдат издадени от съответния работодател и/или от компетентната институция, съгласно законодателството на съответната държава.
По отношение на документите е предвидено, в зависимост от страната на произход, да са оформени в съответствие с разпоредбите на двустранните или многостранните международни договори, по които Република България е страна, или на, Правилника за легализациите и заверките на документи и други книжа.
Когато документите дават основание да се приложат съответните разпоредби относно трудовия стаж – чл. 351, ал. 2, чл. 352, ал. 2, чл. 353 и чл. 354, ал. 2 КТ, работодателят трябва да осигури на работника или служителя ползването на права по трудовото отношение, произтичащи от наличието и продължителността на трудовия стаж, като например:
– правото на ползване на платен годишен отпуск по чл. 155, ал. 2 КТ;
– правото на допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, съгласно чл. 12 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Работодателят е длъжен да върне представените документи на лицето, като задължително в досието съхранява копия от тях или техен опис.

Препоръчанo за Вас

Коментари

коментирай